Micardis е ефективен при високорискови пациенти без сърдечна недостатъчност



01/05/2009
Micardis* (telmisartan) е ефективно средство за антихипертензивна терапия при болни със съдово заболяване или високорисков диабет, които имат непоносимост към стандартното лечение с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACEI) (около 20% от всички пациенти), показаха резултатите от проучването TRANSCEND**, представени на годишния конгрес на European Society of Cardiology (ESA, www.escardio.org) и публикувани в списание Lancet (1). „Въпреки че telmisartan е свързан с незначими предимства, когато е добавен към стандартната терапия, той може да се използва успешно при болни с повишен съдов риск с оглед на неговата добра поносимост и положителния му ефект върху крайния сърдечносъдов изход,” заяви д-р Salim Yusuf от McMaster University, Ontario, Канада и водещ автор на анализа. Проучването е международно, двойно-сляпо, рандомизирано и контролирано и включва 5926 болни със съдово заболяване или високорисков диабет и крайно органно увреждане, разделени в две групи: telmisartan 80 mg дневно (n=2954) или плацебо (n=2972). Към момента на рандомизирането, пациентите не са се различавали по отношение на приложената терапия: 79% са били на антиагреганти; 58% - на бета-блокери; 33% - на диуретици; 40% - на блокери на калциевите канали; 55% - на статини. Болните са имали следните характеристики: артериална хипертония (76.4%); коронарна болест (74.6%); преживян инсулт или транзиторна исхемична атака (22%); диабет 35.7%. Целта на изследването да оцени дългосрочните ефекти от терапията с telmisartan по отношение на сърдечносъдовите показатели при болни без данни за СН, които имат непоносимост към терапията с ACEI. Първична крайна точка на проучването е композитен показател за сърдечносъдова смърт, миокарден инфаркт (МИ), инсулт или хоспитализация по повод сърдечна недостатъчност (СН). Болните са проследени за период от 56 месеца. Вторични крайни точки са: композитен показател за сърдечносъдова смърт, МИ или инсулт; новопоявила се конгестивна СН; новопоявил се диабет; предсърдно мъждене; когнитивни промени/деменция; нефропатия; коронарна реваскуларизация. Резултатите показват, че средните стойности на артериалното налягане са били по-ниски в групата с telmisartan, в сравнение с плацебо (4.0 срещу 2.2 mmHg). Трябва да се има предвид, че тези резултати са постигнати при сигнификантно по-малко използване на диуретици и статини в групата с telmisartan (33.7% срещу 40.0% и 38.0% срещу 45.9%; р<0.0001). Първична крайна точка на изследването е регистрирана при 465 (15.7%) в групата с telmisartan и при 504 (17%) в групата на плацебо (несигнификантна разлика). Намалението в честотата на първичните показатели се е дължало основно на намалена честота на МИ (3.9% срещу 5.0%, р=0.006), докато честотата на сърдечносъдова смърт, инсулт и СН е била сходна между двете групи. При изключване на показателя за хоспитализация по повод СН, разликата по отношение на първичната крайна точка е била статистически значима в полза на telmisartan (13.0% срещу 14.8% съответно, р=0.048). Вторичните показатели за краен изход (композитен показател за сърдечносъдова смърт, МИ или инсулт) са отчетени при 384 (13.0%) при терапия с telmisartan, в сравнение с 440 (14.8%) от контролите на плацебо – намаление с 13% на относителния риск (гранична статистическа значимост). Приложението на telmisartan е довело до по-ниска честота на новопоявил се диабет (11.0 срещу 12.8%, р=0.08); левокамерна хипертрофия (5 срещу 7.9%, р<0.001) и сърдечносъдова хоспитализация (30.3% срещу 33%, р=0.025). По-малка част от лекуваните с telmisartan - 894 души (30.3%), са били хоспитализирани поради сърдечносъдови причини, в сравнение с контролите на плацебо - 980 (33.0%), като разликата е била статистически значима. Най-честата причина за прекратяване на терапията в двете групи е било развитието на симптоматична хипотония. Допълнителен анализ на данните показва, че предимствата от приложението на telmisartan се проявяват 6-12 месеца след началото на терапията. Медикаментът е бил толериран добре, включително при болни с данни за ангиоедем или анафилаксия при проведено лечение с ACEI. Telmisartan e второ поколение ARB и единствен от тази група лекарствени средства с доказан сърдечносъдов протективен ефект, който надхвърля предимствата от намалението на стойностите на кръвното налягане при високорискови пациенти. Резултати от проучвания с ACEI (HOPE и PEACE) и специфични ARB (candesartan – CHARM; valsartan – ValHEGT) показват, че и двете групи медикаменти намаляват честотата на хоспитализация по повод СН при болни с левокамерна дисфункция. Наскоро публикуваните резултати от проучването ONTARGET*** доказаха, че telmisartan е също толкова ефективен, както и ramipril при високорискови пациенти. (ИТ) * Micardis (telmisartan) на Boehringer Ingelheim (www.micardis.com) е регистриран в България (www.bda.bg) **TRANSCEND = Telmisartan Randomised AssessmeNt Study in ACE iNtolerant subjects with cardiovascular Disease ***Telmisartan има по-добър профил на поносимост (намалена честота на ангиоедем и кашлица) при сходна ефективност с ACE инхибитора ramipril за намаляване на риска за сърдечносъдова смърт, миокарден инфаркт (МИ), инсулт и хоспитализации по повод на застойна сърдечна недостатъчност (СН) при пациенти с висок сърдечносъдов риск, включително със захарен диабет и крайна органна увреда. Telmisartan e единственият ARB, който освен, че понижава артериалното кръвно налягане, е доказал и сърдечносъдови протективни свойства при високорискови пациенти. Досега само АСЕ инхибиторът ramipril е показал подобни протективни качества, поради което се превърна в „златен стандарт” при болни с висок сърдечносъдов риск. Комбинацията от двата медикамента води до повече нежелани странични действия (хипотензивни симптоми, синкопи, кашлица и нарушения в бъбречната функция), без да носи допълнителни ползи. Използван източник: 1. Telmisartan Randomised AssessmeNt Study in ACE iNtolerant subjects with cardiovascular Disease (TRANSCEND) Investigators, Yusuf S., Teo K., Anderson C. et al. Effects of the angiotensin-receptor blocker telmisartan on cardiovascular events in high-risk patients intolerant to angiotensin-converting enzyme inhibitors: a randomised controlled trial. Lancet 2008, 27;372:1174-83. Erratum in: Lancet 2008, 372:1384 www.thelancet.com