Генетични вариации и лечение на остра лимфобластна левкемия при деца



01/05/2009
Вродени генетични вариации могат да повлияват отговора към терапията при деца с остра лимфобластна левкемия (ALL), показаха резултатите от проучване на Relling и сътр., публикувани в списание Journal of American Medical Association (1). От регистрираните общо 102 вродени мутации (еднонуклеотиден полиморфизъм – SNP), асоцииращи се с резидуална левкемия, 63 се свързват с ранен отговор към терапията, повторна изява на болестта или с промяна във фармакокинетиката на използваните лекарства. Авторите отбелязват, че индивидулният терапевтичен отговор зависи от фактори, свързани с туморните клетки или с пациента като цяло, но по-голямата част от досегашните проучвания разглеждат тумор-свързаните фактори. Въпреки изясняването на генния профил на левкемичните бластни клетки, с респективната реакция към терапия и преживяемост, все още ролята на генетичната вариабилност за тези процеси не е изяснена. Високият процент на успешно излекуваните случаи на ALL при деца (над 80%) не дава отговор на вариабилността в отговорите към провежданото противотуморно лечение. При някои деца се регистрира рязко снижаване от 100% до 0.01 % на бластните клетки в костния мозък за две до три седмици индукционна терапия, а при други - след месец и половина лечение персистира резидуална форма на болестта. Авторите изследват връзката между вродените SNP и минималната резидуална болест (MRD) след терапия, индуцираща ремисия. Разгледани са независимо две кохорти – първа с 318 деца и втора със 169, включени в анализа за период от около 12 години. Нуклеотиден полиморфизъм, локализиран в ген ST8SIA6, се асоциира в най-голяма степен с MRD, наред с мутацията в локуса на гена, кодиращ синтеза на интерлевкин 15 (IL 15). IL 15 е стимулиращ пролиферацията цитокин, който изглежда предпазва глюкокортикоид-индуцираната апоптоза на туморните клетки. Експресията на неговия ген се свързва както с риск за, така и с рецидив на левкемия на централната нервна система, като може да бъде прогностичен маркер или таргет при евентуална бъдеща терапия. Според изследователите, съвсем малка част от идентифицираните 102 типа полиморфизъм са били считани досега като повлияващи ефекта от химиотерапия. Друг важен извод от проучването е, че увеличаването на продължителността на приемане на лекарствата води до по-нисък процент на MRD, което налага необходимостта от оптимизиране на терапията и изпълняване на пълните схеми на лечение. Въпреки важността на генетичните характеристики на туморните клетки за прогнозата на ALL, проучването доказва, че наследствените генетични фактори също повлияват фармакокинетиката на химиотерапевтиците. Това все повече налага необходимостта от използването на генетичен анализ при подобни проучвания. (ОИ) Използван източниk: 1. Genome-wide Interrogation of germline genetic variation associated with treatment response in childhood acute lymphoblastic leukemia. JAMA 2009; 301(4):393-403. www.jama.ama-assn.org