Dexmedetomidine



01/05/2009
Dexmedetomidine е свързан с намален период на апаратна вентилация, съкратен престой в интензивно отделение (ИО) и по-малка честота на делир при критично болни в сравнение с midazolam, показаха резултати от изследване на Riker и сътр. от University of Vermont College of Medicine, публикувано през февруари в списание Journal of the American Medical Association (1). Dexmedetomidine (http://dexmedetomidine.com) е първият медикамент, за който е доказано, че едновременно намалява честотата и повлиява благоприятно делирa при пациенти на апаратна вентилация в ИО. Изборът на медикамент за седиране е част от стратегията за ефективно и безопасно интензивно лечение. Данните сочат, че при тази група болни dexmedetomidine има няколко предимства пред midazolam. Целта на международното, проспективно, двойно-сляпо проучване, проведено в 68 медицински центъра, е била да оцени качеството на седиране и крайния изход при 375 болни на продължителна апаратна вентилация (>24 часа). Вторични крайни точки са били: честота и продължителност на епизодите на делир; използването на допълнителни дози midazolam или fentanyl; продължителност на апаратната вентилация или престой в интензивно отделение; честота на неблагоприятните странични ефекти. Пациентите са били разделени в две групи: dexmedetomidine (0.2-1.4 mcg/kg/час или midazolam (0.02-0.1 mg/kg/час), титрирани до постигане на леко ниво на седиране (RASS ot -2 do +1) за периода до екстубация или до 30 ден. Степента на седиране и делир са били оценени съответно по скалите Richmond Agitation-Sedation Scale (RASS) и Confusion Assessment Method for the ICU. Резултатите показват, че в групата с dexmedetomidine делир е имало при 54% (132/244) срещу 76.6% (93/122) в групата с midazolam. Продължителността на дните без делир е била по-голяма при dexmedetomidine (2.5 срещу 1.7 дни). Средният период до екстубация е бил сигнификантно по-кратък (с 1.9 дни) при dexmedetomidine (3.7 срещу 5.6 дни, р=0.01); престоят в ИО също е бил по-кратък (макар и несигнификантно) – 5.9 срещу 7.6 дни. Пациентите, седирани с dexmedetomidine, са имали по-висока честота на брадикардия (42.2% срещу 18.9%), но по-ниска честота на тахикардия (25.4% срещу 44.3%) или хипертония, налагаща терапия (18.9% срещу 29.5%). Dexmedetomidine е алфа-2 агонист, който се прилага за седиране и аналгезия, включително при болни на апаратна вентилация. За тази цел могат да се използват propofol, бензодиазепини и наркотични аналгетици, които обаче са свързани с редица неблагоприятни странични ефекти, включително респираторна депресия. Медикаментът осигурява седиране, обезболяване, стабилна дихателна функция и предвидим сърдечносъдов отговор, което му дава предимства за приложение в ИО. (ИТ) Използван източник: 1. Riker R., Shehaby Y., Bokesch P. et al. Dexmedetomidine vs midazolam for sedation of critically ill patients: a randomized trial. JAMA 2009; 301 (5): 489-499 http://jama.ama-assn.org