Статини в лечението на системната склероза



01/03/2009

Статините могат да бъдат полезни за лечението на синдрома на Raynaud и дигиталните улцерации, които съпътстват системната склероза, показаха резултатите от рандомизирано проучване, публикувани в Journal of Rheumatology (1).

Системната склеродермия е хронично прогресиращо заболяване на съединителната тъкан и малките съдове, което се характеризира с фиброзиране на кожата и вътрешните органи. Основна роля при заболяването играят нарушенията в имунната система и съдовите лезии.

При системната склеродермия е установено нарушаване на регулацията на фибробластите, които продуцират повишено количество колаген, фибронектин и гликозаминогликани. Съществуват и множество автоантитела: антинуклеарни, антицентромерни, антитопоизомераза-1-антитела (анти-SCL-70-антитела).

Синдромът на Raynaud е един от най-ранните признаци на заболяването. Характеризира се с епизоди на побледняване и цианоза на пръстите на ръцете, понякога на краката, носа и ушите. Тези пристъпи се провокират от излагане на студ и стрес, и се свързват с настъпване на вазоконстрикция на фона на органично стеснените съдове. Развива се исхемия и некроза. По върха на пръстите се появяват улцерации, а понякога се развива и гангрена.

В настоящото изследване, проведено от д-р Anna Abou-Raya и сътр., от университета в Александрия, Египет, са участвали 84 души със системна склероза и синдром на Raynaud, при които проведената вазодилататорната терапия не е била ефикасна. Пациентите са били рандомизирани в две групи – на atorvastatin 40 mg дневно или на плацебо за четири месеца.

Първична крайна цел на проучването е била намаляване на броя на дигиталните улцерации. В допълнение са били използвани някои от стандартните тестове (Scleroderma Health Assessment Questionnaire Disability Index, visual analog scale) за оценка на болката, функцията, както и цялостното здраве на участниците. Изследвани са също ендотелните маркери за съдова увреда. Оценка на показателите е извършвана всеки месец.

Лечението с atorvastatin сигнификантно е намалило дигиталните улцерации в сравнение с контролите (средно 1.6 нови язви в първата група и 2.5 в плацебо групата).

Терапията със статина е била свързана също със значителни подобрения в общото състояние на участниците като инвалидност, тежест на болестта, болка и цялостното здраве. Анализът на резултатите показва още значително подобрение в ендотелните маркери за активност.

„Като се има предвид важната роля на статините в запазването на съдовата структура и функция, както и относителната им безопасност, ниската им цена и добрата поносимост от пациентите, те могат да бъдат средство на избор за терапия на системна склеродермия, както и за лечение на синдрома на Raynaud и дигитални улцерации, свързани с основното заболяване,” обобщават авторите на изследването.

Освен качествата си на липидопонижаващи средства, статините (инхибитори на 3-хидрокси-3-метилглутарил коензим А редуктазата) имат и редица въздействия, които не зависят от прякото понижаване на нивата на холестерола, наречени „плейотропни” ефекти като:

– Подобряване на ендотелната функция

– Повишена бионаличност на азотния окис

– Антиоксидантни, противовъзпалителни, антитромботични

– Стабилизиране на плаката

– Стимулиране на ендотелните прогениторни клетки

– Имуномодулация

– Ефекти върху неоваскуларизацията

– Инхибиране на миграцията и пролиферацията на SMC (гладкомускулните клетки)

– Инхибиране на апоптозата

– Инхибиране на миокардната хипертрофия

(КП)

Използван източник:

1. Abou-Raya A., Abou-Raya S., Helmi M. Statins: Potentially Useful in Therapy of Systemic Sclerosis-related Raynaud’s Phenomenon and Digital Ulcers. J Rheumatol 2008;35:1801-1808 http://www.jrheum.com