Ринитът е независим предиктор за развитие на астма



01/03/2009
Ринитът, дори при липса на атопия, е силен предиктор за развитие на астма при възрастни, показаха резултатите от лонгитудинално популационно проучване, публикувани в списание Lancet (1, 2). Честотата на астмата при възрастни и деца се увеличава през втората половина на 20 век в повечето страни. Въпреки че през последните десет години не се забелязва повишаване на заболеваемостта, а дори намаление на разпространението на астмата, тя все още е значим здравен проблем в развитите страни. Тъй като заболеваемостта и смъртността са все още високи, е необходимо да се идентифицират всички предразполагащи и провокиращи фактори за заболяването. Алергичният ринит (AR) и астмата са тясно свързани, имат обща патогенеза и често пъти съществуват успоредно. Резултати от проучвания сочат, че AR може да предшества развитието на астма. Данни от European Community Respiratory Health Survey (ECRHS) също показаха позитивна връзка между AR и астмата при болни със или без атопия. Настоящето проучване обхваща данни от 29 медицински центъра и включва 10 827 мъже и жени на възраст 20-44 години с данни за атопия, AR или астма, които са проследени за период от 8.8 години. По време на изследването 140 пациенти (91 жени и 49 мъже) са развили астма (кумулативна честота 2.2%), като заболяването е било позитивно свързано с изходния общ IgE, наличие на атопия и фамилна анамнеза за астма, и негативно свързано с изходните стойности на FEV1. Вероятността за развитие на астма е била 4% (при пациентите с AR), 3.1% (при неалергичен ринит), 1.9% (при тези с атопия без ринит) и 1% (в контролната група). В сравнение с контролната група, болните с неалергичен ринит са имали 2.75 пъти по-висок риск за астма, а тези с AR – 3.65 пъти. От друга страна, пациентите с атопия без данни за ринит не са имали сигнификантно по-висок риск за астма, в сравнение с контролната група. Корекцията на резултатите според възраст (35 години), данни за тютюнопушене, изходен индекс на телесна маса (30 kg/m2) и данни за фамилна обремененост, не са променили корелацията между AR и новопоявила се астма. Връзката между AR и астма е била най-силна при пациенти с ринит, сенситизирани към повече от три инхалаторни алергена. Обсъждане Няколко механизма са отговорни за патологията между горните и долните дихателни пътища – дихателни и системни. Най-простото обяснение на дихателните механизми е загуба на протективните функции на носната лигавица. Инхалирането на студен и сух въздух намалява FEV1 при болни с астма, като студения въздух може да се използва като бронхопровокативен тест. Друго обяснение е аспирацията на назални секрети към дисталните дихателни пътища, макар че досега не е доказан директен контакт на назални секрети с бронхиалната лигавица и тази аспирация може би играе роля само при болни с потиснат кашличен рефлекс. Важна роля в патогенезата играе промяната в продукцията на азотен оксид (NO) в носната лигавица. Назалният NO има бронходилататорен ефект и модулира реакцията на дисталните дихателни пътища, което може да се повлияе от различни патологични състояния. Все пак се счита, че системните механизми играят по-важна роля от дихателните. Провокиращите тестове с алерген са доказали увеличение на циркулиращите възпалителни клетки и медиатори. Абсорбцията на инфламаторни медиатори (например IL-5 и еотаксин) от мястото на възпалението в системната циркулация води до увеличение на еозинофилите, базофилите и други прогениторни клетки от костния мозък. Поради това се счита, че AR не е локално заболяване, а засяга целия дихателен тракт, дори при липса на астма. Тъй като възпалителни процеси се развиват и при не-алергичен ринит, разпространението на патологичния процес от назалната към бронхиалната мукоза е логично обяснение за връзката между ринита и новопоявила се астма. (ИТ) Използвани източници: 1. Shaaban R., Zureik M., Sousan D. et al. Rhinitis and onset of astma: a longitudinal population-based study Lancet 2008; 327: 1049-1057 www.thelancet.com 2. Mutius E. Rhinitis as predictor of adult-onset asthma Lancet 2008; 327: 1012-1013