Приложението на tenecteplase



01/03/2009
Приложението на tenecteplase без адювантна антитромботична терапия по време на кардиопулмонална ресусцитация по повод на настъпил в извънболнични условия сърдечен арест не води до подобряване на преживяемостта на пациентите в сравнение с плацебо, показаха данните от проучване, публикувани в New England Journal of Medicine (1). Приблизително 70% от случаите на асистолия, която възниква в извънболнични условия, се дължат на остър миокарден инфаркт или на белодробен тромбемболизъм. Според указанията на Американската сърдечна асоциация (АНА) за поведение при сърдечносъдова реанимация, тромболитичната терапия трябва да се има предвид при възрастни болни със сърдечен арест с белодробен тромбоемболизъм, но липсват достатъчно данни за прилагането им при други нозологии (2). Авторите са провели двойно-сляпо, мултицентрово проучване, включващо пациенти с настъпил извън болница сърдечен арест, които са били рандомизирани на tenecteplase или плацебо по време на реанимацията. Не са използвани допълнително ацетилсалицилова киселина или heparin. Първичната крайна точка е 30-дневната преживяемост, а вторичните са: хоспитализация, възстановяване на спонтанна циркулация, 24-часова преживяемост, преживяемост до дехоспитализацията и неврологичен статус. Проучването е прекратено преждевременно поради ниската преживяемост на болните, като е проведен анализ на данните при 1050 пациенти, от които при половината (525 души) е била приложена тромболиза с tenecteplase. Не са регистрирани значими разлики между активно лекуваната група и контролите на плацебо по отношение на преживяемостта до 30-ия ден (съответно 14.7 и 17.0%), както и по отношение на вторичните показатели за сравнение. Използването на tenecteplase е довело до повече интракраниални хеморагии. (ОИ) Използван източник: 1. Bоеttige B., Arntz H., Chamberlain D. et al. Thrombolysis during resuscitation for out-of hospital cardiac arrest. NEJM 2008 359: 2651-2661; http://nejm.content.org 2. 2005 American Heart Association guidelines for cardiopulmonary resuscitation and emergency cardiovascular care. Circulation 2005; 112: Suppl: IV1- IV203 http://circ.ahajournals.org