Подходи в терапията на новопоявили се диспептични симптоми



01/03/2009
Успеваемостта на двата подхода „step-up” или „step-down” за лечението на новопоявили се диспептични симптоми е еднаква, но стратегията „step-up” е по-рентабилна за първоначална терапия на тези пациенти в доболничната сфера, показаха резултатите от двойно-сляпо, рандомизирано проучване, публикувани през януари в списание Lancet (1). Диспепсията е хронично-рецидивираща болка или дискомфорт, появяващи се в горната част на корема. При хронична или рецидивираща пареща болка зад гръдната кост (повече от един път на седмица) или при киселинни регургитации се приема диагноза гастроезофагеална рефлуксна болест (GERD) до доказване на друга нозология. Според препоръките на Американската гастроентерологична асоциация (www.gastro.org) в лечението на новопоявила се диспепсия основна роля играят Н2-рецепторните антагонисти, инхибиторите на протонната помпа (PPI), тестване за H. pylori и лечение на инфекцията, ако се налага. Ако оплакванията продължават независимо от провежданата терапия, AGA препоръчва фиброгастроскопия с биопсия. В проучването DIAMOND (Dutch Study on Initial Management of Newly Diagnosed Dyspepsia), продължило от октомври 2003 до януари 2006 година, са взели участие общо 664 пациенти на възраст над 18 години, които са потърсили първична медицинска помощ по повод новопоявили се диспептични оплаквания. Участниците са били рандомизирани в групи, в които са били приложени двете стратегии съответно: - step-up (n=341) - поетапно лечение с антиацидни средства, Н2-рецепторни антагонисти (ranitidine 150 mg) и PPI (pantoprazole 40 mg) - step-down (n=323) – същите медикаменти приложени в обратен ред Всяка стъпка е била с продължителност четири седмици, като лечението е продължавало към следващата стъпка само ако диспептичните симптоми са персистирали или участниците са имали рецидив на оплакванията в рамките на тези седмици. Първична крайна цел на изследването е била облекчаване на симптомите и оценка на разходите при прилагането на начална терапия за период от шест месеца. Основната причина за отпадане на участник от проучването е била прекъсване на проследяването. Анализът на резултатите след шест месеца проследяване показва, че успех от приложената терапия са имали 238 пациенти (72%) в групата на подхода step-up и 219 пациенти (70%) в групата на подхода step-down (р=0.63). В сравнение със средните медицински разходи на пациентите в step-down групата, тези на пациентите в step-up групата са били по-ниски, основно заради лекарствените разходи (228 евро срещу 245 евро; р=0.0008). Честотата на съобщените нежелани реакции от провежданата терапия и в двете групи е била еднаква. Най-често са били наблюдавани други диспептични симптоми, диария, запек или неприятен вкус в устата. „Независимо, че се постига успешно лечение и с двата подхода, step-up стратегията е по-рентабилна при шестмесечно първоначално лечение на пациенти с новопоявили се диспептични симптоми в първичната, доболнична помощ,” коментират авторите на изследването. „Въпреки това, болните с първоначално емпирично лечение с PPI (step-down) показват по-ранна реакция, особено в малките подгрупи с преобладаващи рефлуксни симптоми”. (КП) Използван източник: 1. Mujakovic S., Fransen G., Numans M. et al. Effect and cost-effectiveness of step-up versus step-down treatment with antacids, Н2-receptor antagonists, and proton pump inhibitors in patients with new onset dyspepsia (DIAMOND study): a primary-care-based randomised controlled trial. Lancet 2009;373:187-188, 215-225 www.thelancet.com