Някои генни варианти



01/03/2009
Някои генни варианти се свързват с едновременното предразположение към развитие на диабет тип 1 и целиакия (съществуват различни гени, свързани с целиакията, които участват в развитието на диабет тип 1, както и причините за тези заболявания се припокриват в значителна степен), показаха резултатите от проучване, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1). „Отдавна е известно, че има клинично припокриване (overlap) от около 3% между двете заболявания, което дава основание да се предполага участието на общи за болестите гени,” коментират авторите на проучването. Целта на изследването е да оцени връзката между диабет тип 1 и осем не-HLA локуса, свързани с риска за развитие на целиакия, чрез статистически анализ на ДНК проби и определянето на генотиповете при 8064 пациенти с диабет тип 1, 3064 родители-деца с диабет и 9339 контроли, както и 18 локуса, свързани с диабет тип 1, при 2560 пациенти с целиакия и 9339 контроли. Резултатите потвърждават наличието на 11 локуса, свързани с целиакия, три от които са свързани с диабет тип 1 - регулатор на G-протеиновата сигнализация 1 (regulator of G-protein signaling 1- RGS1), интерлевкин 18 рецепторен акцесорен протеин (IL18RAP) и Т-клетъчна активация на RhoGTP-аза активиращия протеин (TAGAP). Rho GTP-азите са молекулярни превключватели, които регулират много важни клетъчни процеси като актиновата динамика, генна транскрипция, клетъчно-циклична прогресия и клетъчна адхезия. От 21 локуса, свързани с диабет тип 1, са установени два, свързани и с целиакията - хемокиновият рецептор 5 (CCR5) и протеин тирозин фосфатаза нерецепторен тип 2 (PTPN2). Също така седем локуса от цитотоксичния Т-лимфоцитен свързан протеин 4 (CTLA4) регион на хромозома 2q33, имат участие и в двете заболявания. „Възможно обяснение за тези резултати е общ генетичен фон по отношение на автоимунност и възпаление при индивидите, комбинация от специфични вариации на HLA и не-HLA гени и взаимодействие с факторите на околната среда, които заедно определят крайния клиничен резултат,” обобщават авторите на проучването. При деца с целиакия не се препоръчва провеждането на рутинен скрининг за откриване на свързани с диабет тип 1 антитела, смятат италински изследователи. Резултатите от проведено от тях проучване, публикувани в февруари в списание Diabetes Care (2), показват, че едва 4.8% от децата с целиакия са позитивни за свързани с диабет тип 1 автоантитела (при нито един случай не са били установени повишени титри на инсулинови автоантитела - IAAs). За период от три години проследяване нито едно от тези деца не е развило диабет тип 1 или абнормални стойности на плазмената глюкоза на гладно и на гликирания хемоглобин (А1с). Участниците в проучването са били на средна възраст при диагностициране на целиакията 5.4 години, със средна продължителност на заболяването 4.2 години. Диагнозтата е била поставена въз основа на биопсия на иеюнума и повишени серумни нива на антиендомизиумни антитела и антитела спрямо тъканната трансглутаминаза. (КП) Използвани източници: 1. Smyth D., Plagnol V., Walker N. et al. Shared and distinct genetic variants in type 1 diabetes and celiac disease. N Engl J Med 2008;359:2767-2777 http://content.nejm.org 2. d’Annunzio G., Giannattasio A., Poggi E. et al. b-Cell autoimmunity in pediatric celiac disease: the case for routine screening? Diabetes Care 2009, 32: 254-256 http://care.diabetesjournals.org