МЕСЕЧЕН ДИАЛОГ



01/03/2009
Алергичният ринит и бронхиалната астма са сезонната ни тема и в този пролетен брой на МD, на която сме посветили рубрики Алергология и Педиатрия. Избор на лечение при остри коронарни синдроми, е другата ни водеща тема, която се надаваме да привлече вниманието не само на кардиолози, но на интернисти и общопрактикуващи лекари. Типично за МD е да публикува статии, които са с интердисциплинарна насоченост - в този брой можете да четете за контрастно индуцирана нефропатия, превенция на гастроинтестиналните странични действия на ацетилсалициловата киселина и НСПВС, нежелано взаимодействие между инхибиторите на протонната помпа и клопидогрел... Какво се случва със здравеопазването в България? Предлагаме ви няколко цитата от интервю на д-р Румяна Тодорова, изпълнителен директор на здравната каса за проблеми с болниците, публикувано във в. Капитал (www.capital.bg): - Очакваме още 12 нови болници към съществуващите 420. При това - с бързооборотни и скъпоструващи дейности. Най-евтината процедура в току-що регистрираните и чакащи акредитация три болници на Български кардиологичен институт, които претендират за договор с нас веднага, е диагностичната. Само тя струва 990 лв. - В никакъв случай не съм против новите центрове, болници и технологии. Но това означава, че друга технология е остаряла и трябва да е ясно закрива ли се и как работи, а това не се случва. С тези темпове до средата на годината парите ще свършат и по изборно време няма да има и кой да актуализира бюджета. - При два милиона пенсионери в България няма болница за продължително лечение. Затова всички хронични пациенти са в болницата за активно лечение, където процедурите са скъпи. Въпросът с продължителното лечение не е по силите само на касата, социалното министерство или здравното министерство. Този въпрос е общ и трябва да се реши. - Не съм против частните болници, напротив. Но като частник не трябва ли бизнес планът ти е да насочен към частните пациенти, а евентуално и НЗОК да те подпомага, а не 100% да очакваш обществен ресурс. Една частна болница не може да бъде гръбнак в здравеопазването, за мен гръбнак са областните и университетските болници и усилията на държавата за инвестиции и качество се хвърлят там. - Многопрофилната областна болница покрива всички специалности, работи 24 часа, има дежурства във всички клиники, във всеки един момент на пациента може да се окаже пълна помощ, там лабораторията работи денонощно. Затова акцентът, особено в това икономическо състояние на държавата, трябва да бъде там и в университетските клиники. - Университетските болници стоят на върха на пирамидата - там отиват най-редките и тежките случаи, които се лекуват трудно или не могат да се диагностицират. Те трябва да са с абсолютно различен статут. Общинската болница трябва да отговаря на конкретните нужди в общината. - Нека да има частни болници. Те ще предлагат най-добрите условия. Там ще лекуват най-добрите специалисти и цените ще бъдат такива, каквито прецени ръководството на болницата. Касата може там да плаща, а останалото да си доплаща пациентът. - В момента има няколко големи многопрофилни частни болници. Условието за многопрофилна болница е да има минимум четири отделения. В повечето случаи се избират атрактивни като заплащане дейности. Съществува мода - преди пет години всички си вадеха сливиците, след това всички изведнъж започнаха да предлагат разбиване на камъни в бъбреците, жлъчката... През последната година на мода са сърдечните заболявания. Не зная какво ще е следващото. - Досега болните под диспансерно наблюдение имаха право на две посещения годишно при лекар-специалист, като в прегледа не бяха включени задължителни изследвания. От тази година пациентите с диабет ще бъдат преглеждани задължително от личния лекар три пъти в годината. Пациентът ще бъде консултиран от специалист при необходимост и ще има право на две изследвания на гликиран хемоглобин годишно. Приятно четене на МD и не забравяйте да се абонирате!