Емболизация с микросфери – нов подход за таргетно лечение на неоперабилен хепатоцелуларен карцином



01/03/2009
Две нови проучвания в областта на трансартериалната химиоемболизация или съдовото доставяне на химиотерапевтици към черния дроб чрез микросфери, показаха обнадеждаващи резултати за процедурата, приложена при пациенти с неоперабилен хепатоцелуларен карцином. Трето, по-малко проучване, изследващо емболизацията, но без химиотерапия, също е дало добри ранни резултати. Данни от изследванията бяха представени на 21-ия годишен международен симпозиум по ендоваскуларна терапия (ISET), проведен във Флорида (1). Проучванията показват усилията на учени и компании за медицинска техника, да подобрят успеваемостта на емболизацията като терапевтичен подход при неоперабилни болни с първичен рак на черния дроб. Независимо, че хирургичното лечение е най-ефективният начин за терапия на пациентите с хепатоцелуларен карцином, две трети от тях не са подходящи за хирургична намеса, поради големината и локализацията на тумора или защото туморът е инфилтрирал кръвоносни съдове. Емболизацията обикновено забавя прогресията на заболяването, но няма дефинитивен лечебен ефект. Според становище на ISET, подобренията в микросферите прави методиката значително по-ефективна. Разширяващи се микросфери В мултицентровото проучване с участието на 53 пациенти с рак на черния дроб, изследователите са използвали микросферите HepaSphere (BioSphere Medical, www.biospheremed.com), натоварени с химиотерапевтици. Попаднали в артериите, кръвоснабдяващи тумора, сферите се разширяват и по този начин по-ефективно блокират притока на кръв към неоплазмата, а химиотерапевтичните средства се освобождават в туморната маса. Анализът на резултатите един месец след лечението показват, че 27 от пациентите (51%) са постигнали пълен отговор към терапията (определен като пълно изчезване на туморната тъкан и липса на нови лезии в засегнатия орган), 18 (34%) са с частичен отговор (намаляване с над 50% на туморната маса), а 8 (15%) са имали стабилизиране на заболяването. Шест месеца по-късно, трима от участниците са починали, четирима са били загубени в проследяването, 12 са били на друго лечение и останалите 34 пациенти са били под наблюдение. От тях – 55.9% са имали пълнен отговор към терапията, 23.5% - частичен отговор и 20.5% - прогресия на заболяването. Болните, които са имали добра чернодробна функция и тумор само в един от лобовете на черния дроб, са постигнали по-добри резултати от прилагането на терапията в сравнение с останалите участници. Постемболизационният синдром, който се състои от повишена температура, болка и гадене, е бил наблюдаван при 14 от 53 пациенти (26.4%). Микросфери натоваренис химиотерапевтици В проучване на Stambo и сътр. се сравнява ефективността на микросфери, натоварени с doxorubicin и такива с irinotecan, при пациенти с колоректален карцином, които са имали метастази в черния дроб и болни с първичен карцином на черния дроб. Колоректалните метастази и първичните чернодробни неоплазии имат лоша прогноза с ниска степен на преживяемост на пациентите - 31% през първата година от диагностицирането на заболяването и 26% през втората година. В изследването, участниците с първичен чернодробен карцином (n=11) са получавали терапия с микросфери, натоварени с doxorubicin. От пациентите с колоректален карцином и метастази в черния дроб (n=25), 13 са получавали doxorubicin-натоварени сфери и 12 са били на лечение с irinotecan-носещи сфери. Всички микросфери са били LC Beads (AngioDynamics, www.angiodynamics.com/pages/products/lc.asp). За период от две години в групата на doxorubicin е имало по-висока преживяемост - 10 от 11 (91%) от случаите с първичен чернодробен карцином и 10 от 13 (77%) от тези с колоректален карцином в сравнение с групата на лечение с irinotecan – само един от 12 (8.3%) е бил жив след двугодишния период. Емболизация без химиотерапия за постигане на исхемия и некроза на 34 туморни лезии е била използвана при лечението на 25 пациенти с рак на черния дроб, като прицелните съдове са били с големина от 20 до 120 mcm. Целта на изследването е била максимално съвпадение на микросферите с диаметъра на съдовете, хранещи туморната лезия. След един месец проследяване, 18 от туморните лезии (52%) са намалили своя размер, 16 (48%) са останали стабилни, без да се наблюдава туморен растеж. Анализ на данните от една подгрупа (n=16) с продължителност на проследяване от шест до 12 месеца, показва: пълно изчезване на лезиите при 13%, намаляване на туморните размери при 44%, стабилизиране на лезиите при 12% и прогресия на заболяването при 31%. Към януари 2009 г. 14 пациенти са имали повече от една година преживяемост. Използван източник: 1. 21st Annual International Symposium on Endovascular Therapy (ISET): Abstracts 8, 125, 126. Presented January 19 and 20, 2009 www.iset.org