Астмата в ранна зряла възраст



01/03/2009
Астмата, която се развива в ранна зряла възраст, засяга основно жени и представлява клинична изява на промените в бронхиалното дърво и дихателната функция, настъпили още в предучилищна възраст, показаха резулататите от лонгитудинално кохортно проучване на д-р Fernando Martinez и сътр. от University of Arizona в САЩ, публикувани в списание Lancet (1). През последните години се натрупаха достатъчно доказателства, че пациентите, при които астмата е диагностицирана през първите две десетилетия, са имали рецидивиращи епизоди на бронхообструкция в кърмаческа възраст, което предполага, че патологичните промени започват години преди поставяне на диагнозата. В предишно свое изследване екипът на д-р Martinez установи, че децата, прекарали респираторни вирусни инфекции с бронхообструктивен синдром в кърмаческа възраст, които са с персистиращи епизоди на „затруднено дишане” и на шест години, имат по-голяма вероятност да развият астма преди 16-годишна възраст, в сравнение с тези с транзиторна бронхообструкция. Все още, обаче, остава открит въпросът за връзката между различните фенотипни изяви на повишената бронхиална реактивност в ранното детство и появата на астма през юношеството. Целта на настоящото проучване е да определи потенциалните рискови фактори в предучилищна възраст, които предсказват честотата и тежестта на астмата в ранна зряла възраст. В Tucson Children’s Respiratory Study са включени 1246 новородени деца, от които 846 са били проследени до навършването на 22 години. Авторите са събрали информация относно фамилната обремененост за астма и алергични заболявания, етнос, образователна степен и тютюнопушене при родителите, наличие на епизоди на бронхообструкция в кърмаческия период. На шест годии са определени дихателният капацитет, наличието на бронхиална хиперреактивност към неспецифични дразнители като студен въздух и на алергия към Alternaria alternate. В края на изследването при всички участници е била проследена дихателната функция и заболеваемостта от астма. Средната годишна заболеваемост от астма, отчетена на 16-22 години, е била 12.6 на 1000 души. От всички 181 случая с активна астма на 22 години, 49 (27%) са били новодиагностицирани, като 35 от тях (71%) са били жени. От друга страна, мъжкият пол е бил независим рисков фактор за ремисия на заболяването на 22 години (odds ratio - OR 2.0, р=0.008) Анализът на резултатите показва, че рисковите фактори за наличие на астма на 22 години (хронична астма) включват: - начало на заболяването на шестгодишна възраст (OR 7.4) - повтарящи се епизоди на бронхообструкция през първите три години от живота (OR 14.0) - алергия към A. alternata (OR 3.6) - намален дихателен капацитет на шест години (OR 2.1) - наличие на бронхиална хиперреактивност на шест години (OR 4.5). Бронхиалната хиперреактивност (OR 6.9), намаленият дихателен капацитет на шест години (OR 2.8) и персистиращият бронхообструктивен синдром (OR 4.0) определят по-висок риск за новодиагнотицирана астма на 22 години. В над 70% от случаите с вече доказана астма и при 63% от тези с новодиагностицирана астма на 22 години, епизодите на бронхообструкция са били установени през първите три години от живота. Бронхиалната хиперреактивност към неспецифични стимули (студен въздух), но не и алергията към A. аlternate, както и персистиращата бронхообструкция на шест години и женкият пол са основните рискови фактори за новодиагностицирана астма на 22 години. Мъжкият пол се явява значим предиктор за ремисия на астмата в тази възраст. „Настоящите резултати подкрепят нашата теза, че повечето форми на астма са свързани с промени, настъпили в ранна детска възраст,” коментират авторите. Както хроничната, така и новодиагностицираната астма са много по-чести при пациенти с доказана бронхиална хиперреактивност към неспецифични стимули на шестгодишна възраст, в сравнение с тези без установена бронхиална хиперреактивност. Тези данни предполагат, че още в предучилищна възраст са налице асимптомни промени в тонуса на бронхиалното дърво, които предсказват с висока вероятност появата на астма на 22 години. Пациентите с новодиагностицирана астма в ранна зряла възраст са имали по-често алергии към различни аероалергени, в сравнение с контролите. За разлика от болните с хронична астма, тези с новодиагностицирано заболяване обикновено изявяват алергията си в по-късна възраст. Персистиращата бронхиална обструкция в ранното детство е независим рисков фактор както за хронична, така и за новодиагностицирана астма на 22 години. Децата с повтарящи се епизоди на „затруднено дишане”, които продължават и на шест години, са предразположени към рецидивиращи астматични пристъпи през цялото детство или в ранна зряла възраст (особено при жените). Представителите на женския пол имат два пъти по-висок риск да развият астма на 16-22 години, в сравнение с мъжете, при които в тази възрастова група ремисиите на заболяването са много по-чести. Тези резултати подкрепят данните от предишни лонгитудинални проучвания за полови различия в честотата на астмата в отделните възрастови групи. Активното тютюнопушене е силен независим рисков фактор за появата на астма и бронхообструкция, което доказва, че неблагоприятният ефект върху дихателната функция може да бъде установен непосредствено след започване на употребата на цигари. „Нашето проучване потвърждава резултатите от наскоро проведените кохортни изследвания в Австралия и в Нова Зеландия за наличието на сигнификантна връзка между симптомите на астма, дихателната функция, бронхиалната реактивност в училищна възраст и хроничната астма в по-късна възраст (до 50 години),” твърдят авторите. Според тях, първичната профилактика на астмата в ранна зряла възраст може да се осъществи само ако бъдат идентифицицирани и санирани онези факторите (генетични и на околната среда), които водят до посочените промени в бронхиалната реактивност. „Въпреки че липсва дефинитивно лечение на астмата, ранното разпознаване на рисковите пациенти с бърза прогресия на заболяването може да доведе до откриването на нови терапевтични възможности и да подобри състоянието на болните в зряла възраст,” коментира д-р Susanne Lau от Charite University Medicine в Берлин в уводна статия от същия брой на списание Lancet (2). Д-р Lau посочва, че според данните от няколко проучвания, прилагането на инхалаторните кортикостероиди при деца забавя прогресивното редуциране на дихателния капацитет (измерен чрез форсирания експираторен обем за 1 сек, ФЕО1) и ремоделирането на дихателните пътища в зряла възраст. Дали подобен терапевтичен подход в ранна детска възраст може да промени еволюцията на описания от екипа на д-р Fernandez фенотип предстои да бъде изяснено, е заключението на д-р Lau. (КД) Използвани източници: 1. Stern D., Morgan W. et al. Wheezing and bronchial hyper-responsiveness in early childhood as predictors of newly diagnosed asthma in early adulthood: a longitudinal birth-cohort study. Lancet 2008; 372: 1058-1064 www.thelancet.com 2. Lau S. Transition from childhood to adult asthma. Lancet 2008; 372: 1014-1015