Алергичният ринит не е банално заболяване



01/03/2009
Пациентите с алергичен ринит страдат от нарушения в съня, емоционално натоварване и ограничение на дневните активности, показаха резултатите от паневропейското проучване Patient Voice Allergy Survey, публикувани през 2008 в списание Current Opinion in Allergy and Clinical Immunology (1). Това изследване е проведено с цел да събере базова информация за алергичния ринит (АР) - честота и тежест на симптомите на заболяването; отражението му върху обичайните дневни активности; роля на немедицинските мерки за превенция и облекчаване на симптомите; ефективност на настоящата лекарствена терапия и честота на придружаващите алергични заболявания (астма, хранителна алергия, уртикария, атопичен дерматит). Авторите подчертават, че проучването не е имало за цел да сравни ефективността на различните медикаменти, прилагани за превантивно или симптоматично лечение на АР. Данните са събрани с помощта на въпросници, попълнени от 3562 пациенти от 11 европейски държави* (на възраст най-малко 16 години), членуващи в организации за хора с алергични заболявания. Проучването е проведено със съдействието на European Federation of Allergy and Airways Diseases Patients' Associations (EFA www.efanet.org). Резултатите показват, че алергичният ринит (АР) засяга средно 24% oт европейската популация. Осем от 10 пациенти с бронхиална астма и 80% от децата с атопичен дерматит имат АР. Усложненията на АР и най-честите придружаващи заболявания са: остър и хроничен синуит, рекурентна назална полипоза, otitis media, нарушения в слуха, сънна апнея, нарушения в краниофациалното развитие, повишена склонност към развитието на астма и влошаване на нейната тежест. АР, особено персистиращият АР, не е тривиално състояние, тъй като засяга сериозно качеството на живот на пациентите. Aлергичният ринит е дългосрочно заболяване - почти една трета от пациентите страдат от неговите симптоми в продължение на 11 години и повече, близо една четвърт – по-дълго. Приблизително 50% от случаите съобщават за симптоми поне през два сезона от годината. Над 60% от случаите са с персистиращ АР, дефиниран като продължителност на оплакванията за четири или повече дни седмично в течение на четири и повече седмици годишно. Повече жени (66%), отколкото мъже (55%), докладват за персистиращ АР. 66% съобщават за наличие на поне един симптом, който е с достатъчна тежест, за да наруши съня или дневните им дейности, 40% имат поне три такива симптома. 57% от случаи с интермитентен АР и 72% от тези с персистиращ АР смятат, че имат поне един тежък симптом (нарушенията на съня са най-честото оплакване). Най-смущаващи, според пациентите с АР, са следните симптоми: ринорея (22%), кихане (14%), назална конгестия (12%), умора (11%), нарушена дневна активност (10%) и затруднено дишане (10%). Почти половината от случаите с АР се диагностицират от общопрактикуващи лекари и 32% от отоларинголози или алерголози. Средно, пациент с АР прави по три посещения при лекар годишно (3.5 пъти при персистиращи оплаквания и 2.4 пъти при интермитентен АР). Много от хората с АР взимат медикаменти за превенция (77%) или контрол (88%) на смущаващите ги симптоми. Антихистамините са най-използваните средства (75% от случаите с персистиращ АР и 75% от тези с интермитентен АР). Назални кортикостероиди прилагат съответно – 50 и 41%, а очни колири – 39 и 33%. За контрол на симптомите на АР, 18% от пациентите са на монотерапия с антихистамини, 11% използват антихистамини в комбинация с назални кортикостероиди и 11% прилагат освен това и очни колири. Само 5% от болните са на монотерапия с назални КС. Повечето от медикаментите се прилагат по лекарско предписание, но някои от пациентите купуват и без рецепта антихистамини (25%), спрейове с назални кортикостероиди (17%) и очни колири (22%). Пациентите с АР смятат, че настоящите медикаменти облекчават тежестта на симптомите, като ринорея, кихане и назална конгестия - 65% от болните докладват, че използваните от тях медикаменти контролират в умерена до висока степен ринореята; 58% посочват резултатите като умерени до много добри за контрол на кихането и 56% съобщават за намаляване на назалната конгестия. Сърбежът в областта на носоглътката е по-труден за контрол с настоящата лекарствена терапия, смятат участниците в проучването. Повечето от болните с АР, които са извършили промени в домовете си (премахване на килими и меки мебели, подмяна на възглавници и матраци, използване на системи за овлажняване и пречиствяне на въздуха), са на мнение, че това не е довело до облекчаване на симптоматиката им. Подобни мерки са скъпи и неефективни (малко ефективни) при АР. Избягването на контакт с цигарен дим на публични места изглежда ефикасна немедицинска мярка за намаляване на тежестта на симптомите при хората с алергичен ринит (те посочват цигареният дим като отключващ фактор). Данните от това проучване трябва да се вземат под внимание при разработването на бъдещи указания за поведение при АР, смятат авторите. Необходимо е да се постигне по-добро парньорство между лекари и пациенти, както и да се провежда подходящо обучение на болните с АР. (ДЯ) Изводи за клиничната практика: - АР влошава другите алергични заболявания, особено бронхиалната астма - Настоящите медикаменти, прилагани при АР, като цяло са ефективни за облекчаване на симптомите на заболяването, особено на назалните (в по-лека степен на очните) симптоми. - Назалните симптоми са най-смущаващи за пациентите. Пероралните антихистамини (да се предпочитат тези с намалено седативно действие) и назалните кортикостероиди имат добра ефективност за контрол на тези оплаквания – поради това, те са и най-често прилаганите при АР. * На анкета с 26 въпроса са отговорили пациенти в Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, Испания, Финландия, Франция, Холандия, Чехия и Швейцария Използван източник: 1.Valovirta, Е., Myrseth S., Palkonen S. The voice of the patients: allergic rhinitis is not a trivial disease. Curr Opin Allergy Clin Immunol 2008;8(1):1-9 www.co-allergy.com