Захарният диабет влошава прогнозата при сърдечна недостатъчност



01/02/2009
Наличието на захарен диабет при пациенти със сърдечна недостатъчност (СН) и запазена фракция на изтласкване на лявата камера (ЗФИЛК) е значим предиктор за намалена дългосрочна преживяемост, показаха резултатите от проспективно обсервационно проучване, публикувани в списание Heart (1). Диабет 2 тип е класически рисков фактор за коронарна артериална болест, която увеличава риска за исхемична кардиомиопатия. Допълнително, захарният диабет може да промени сърдечната анатомия и функция, отключвайки хипертрофия и фиброза. Честотата на диабет сред болни със СН е 16-31% в сравнение с 4-6% сред общата популация, като при случаите с нарушена систолна левокамерна функция (включително и с исхемична етиология), метаболитното нарушение е независим рисков фактор или е предиктор за повишена смъртност. В настоящото петгодишно проучване е проследена кохорта от пациенти (799 болни), постъпили на болнично лечение по повод на изявила се за първи път СН. ФИ е измерена при 83% от участниците (662 души), като при 368 от тях тя е била над 50%. Критериите за дефиниране на диабет са: приложение на перорални хипогликемични средства две седмици преди приема в болница по повод на СН или установяване на повишени нива на кръвната глюкоза в общоприетите диабетни стойности. 26% от групата са отговаряли на тези критерии. Най-често етиологията на СН е била исхемична – коронарна болест на сърцето, артериална хипертония, по-рядко дилатативна кардиомиопатия, рестриктивна и хипертрофична кардиомиопатии, констриктивен перикардит. Болните са проследени за период от пет години след дехоспитализацията им. Диабетиците са били на по-млада възраст и с по-висока честота на коронарна болест на сърцето, като по-често са били на терапия с АСЕ инхибитори, блокери на калциеви канали, нитрати и статини. За периода на проследяване от пет години, 208 пациенти са починали (43.5%), като диабетът е бил независим предиктор за повишена обща смъртност (1.77 пъти, р=0.001). Преживяемостта на диабетиците е била значимо по-ниска в сравнение с останалите участници на същите възраст и пол (32% срещу 79%), като над 60% от смъртните случаи в групата с диабет са били свързани със сърдечносъдова причина. При пациентите със СН и ЗФИЛК диабетът се асоциира с по-лоша прогноза, независимо от наличието или липсата на клинично значима коронарна болест на сърцето (съответно 1.82 и 1.85 пъти по-висок риск за смърт в сравнение с недиабетната група). (ОИ) Използван източник: 1. Tribouilloy C., Rusinaru D., Mahjoub H. et al. Prognostic impact of diabetes mellitus in patients with heart failure and preserved ejection fraction: a prospective five-year study. Heart 2008; 94:1450-1455 http://heart.bmj.com