Смъртоносният свят на фалшивите лекарства*



01/02/2009
На своята уебстраница www.who.int/en СЗО предлага брошури с факти за фалшивите лекарства, предупредителни листовки за пътуващите и съвети за разпознаването на ментетата.Повече информация за борбата срещу фалшифицирането на лекарствата може да бъде намерена на уебстраницата www.who.int/impact/en на Impact - коалиция от фармацевтични компании, граждански организации и национални медицински органи. Главният редактор на списание Foreign Policy Мозес Наим изследва как световната търговия на фалшиви стоки променя света в книгата си „Незаконно: как контрабандистите, трафикантите и имитаторите узурпират глобалната икономика“ (Illicit: How Smugglers, Traffickers, and Copycats Are Hijacking the Global Economy, New York: Doubleday, 2005). Независимо дали става въпрос за лъжевиагра или за имитация на лекарство за рак, фалшивите медикаменти убиват хиляди хора всеки ден по вина на производителите в Китай и Индия, които смесват тебешир, прах и мръсна вода в продаваните по цял свят таблетки. И тъй като интернет се превръща в най-голямата световна аптека, тези отровни таблетки могат да се появят и в кварталния аптечен пункт. Опаковането е най-бързият път към успеха в царството на фалшивите лекарства. Ако можете да имитирате кутията или флакона, повечето потребители няма да забележат какво има в тях.Фалшивата виагра е огромен световен бизнес - всяка година се произвеждат и продават милиони фалшиви таблетки за десетки милиони долари. Но за да разберем защо Виагра е едно от най-фалшифицираните лекарства в света, трябва да видим какви са разходите за производството на имитации на синьото хапче. Както в Китай, така и в Индия - килограм силденафил цитрат - активната съставка на виагра, струва 60 долара. Разтворен в хиляди фалшиви таблетки и пробутан за продажба в САЩ, този 60-доларов килограм може да донесе до 300 000 долара (това е по-висока надценка, отколкото при кокаина, и с по-малки наказания, ако те хванат).Дори ако един фалшификатор на Виагра в Индия произвежда таблетки със 100-процентова сила, той би изразходил повече средства за опаковките, отколкото за самите таблетки. Той може да произведе едно шишенце с тридесет таблетки за около 33 цента, като изразходва 15 цента за таблетките и 18 цента за почти идеални етикет и шише. Разбира се, ако фалшификаторът използва захар или креда вместо активната съставка, цената на производството пада още по-ниско. При това положение опаковката може да формира 90% от производствените разходи.Широко разпространено е убеждението, че ако фармацевтичните компании намалят цените на лекарствата, фалшификаторите ще са по-малко мотивирани да произвеждат ментета. Изглежда логично - по-малките печалби трябва да упражняват въздържащ ефект. За съжаление, нещата не стоят така. Фалшификаторите могат да приемат минимални печалби на единица продаден продукт, защото разпространяват милиони. На масата пред мен са две ампули с течен еритромицин. В едната има истинско лекарство, а другата съдържа делхийска чешмяна вода. Двете ампули бяха абсолютно еднакви… През последното десетилетие трафикът на лекарства менте се превърна в една от най-бързо разрастващите се криминални дейности в света. До 2010 се предвижда световният оборот на фалшивите фармацевтични продукти да нарасне до $75 милиарда – 90% увеличение спрямо 2005. Рязкото увеличение на конфискациите на лекарства също е признак на развихряща се криза. През 2006 Европейската комисия съобщи, че митничарите са заловили 2.7 милиона фалшиви лекарства по границите на ЕС - увеличение от 384% в сравнение с предходната година. Индустрията за фалшиви лекарства работи по почти същия начин, както фалшифицирането на маркови ръчни чанти или DVD-та на последния холивудски блокбастър. Тя прави добри на вид имитации на реалните продукти, бълва огромни количества от тези ментета и реализира печалби поради ниската себестойност на масовото производство. Продуктите често се разпространяват от същите криминални посредници, които търгуват с останалите подправени стоки. Разликата е, че фалшивите лекарства могат да струват здравето и живота на хората. През голяма част от миналото десетилетие подобряващите качеството на живот медикаменти (за еректилна дисфункция, болкоуспокояващи и седативите от рода на валиума) бяха най-имитираната ширпотреба, особено в богатите страни. Но през последните няколко години фалшификаторите се придвижиха към много по-застрашаваща живота лъжефармакология и започнаха да произвеждат лекарства, използвани за лечението на рак, ХИВ/СПИН и сърдечносъдови болести. Един милион души годишно умират в резултат от приемането на подобни ментета, повечето от тях в развиващите се страни, но все повече и в богатите държави. През последната година поне 95 американци са починали от алергични реакции, причинени от произведения в Китай хепарин. Много от така наречените канадски генерични лекарства, закупени по интернет, всъщност се произвеждат в Китай и Индия, транспортират се от търговци през Дубай, Египет или Русия, а след това се внасят в Европа и Северна Америка за продажба. Днес основните производители може да са Китай и Индия, но няколко други страни ги следват по петите. Стойността на отрасъла на лекарствата ментета в Русия се изчислява на $300 милиона годишно. Бързо се разрастват дребните производители в Аржентина и Бразилия. Египет се превърна в средище на китайските ментета на път за Европа и САЩ. Дори връзките с тероризма вече са част от картината - през 2006 американското ФБР разби верига фалшификатори с връзки в Бразилия, Канада, Китай и Ливан. Веригата наливала пари в Хизбула. Добрата вест е, че новите технологии правят внезапните проверки на качеството по-лесни и бързи. Ръчните спектрометри могат да оценят ефикасността на едно лекарство за няколко секунди. Ако повече такива устройства се раздадат на митниците, внасяните фалшификати ще бъдат бързо разкривани и унищожавани. * Авторът Роджър Бейт е научен сътрудник в Американския институт по предприемачество и автор на книгата „Убийствен удар: смъртоносните последствия от търговията с подправени лекарства“ (Making a Killing: The Deadly Implications of the Counterfeit Drug Trade, Washington: AEI Press, 2008). Публикуваме статията му от българското издание на списание Foreign Policy (www.foreignpolicy.bg) със съкращения.