Опит за унифициране на критериите за реваскуларизация при коронарна болест



01/02/2009
Нови указания за уточняване на показанията за реваскуларизационни процедури при пациенти с коронарна болест на сърцето, обединяващи препоръките на шест водещи кардиологични и кардиохирургични асоциации в САЩ*, бяха публикувани през януари в Journal of American College of Cardiology (1). Настоящият документ допълва указанията за реваскуларизация, като конкретното решение за определен вид терапия е строго индивидуално. 1. Клинични случаи, при които е подходяща перкутанната коронарна реваскуларизация: - остър миокарден инфаркт със ST елевация (STEMI) с начало на симптомите по-малко от 12 часа - едно- или двуклонова коронарна болест без засягане на проксимална лява предна десцендентна коронарна артерия (LAD); нисък риск според неинвазивни изследвания с натоварване; значимо ограничаване на активността поради ангина; получаване на максимална анти-исхемична медикаментозна терапия - едно- или двуклонова коронарна болест без въвличане на проксимална LAD; висок риск според неинвазивни изследвания с натоварване; минимално ограничаване на активността поради ангина; болни, неполучаващи анти-исхемична медикаментозна терапия - едноклонова коронарна болест с ангажиране на проксимална LAD; нисък риск според неинвазивни изследвания с натоварване; минимално ограничаване на активността поради ангина; получаване на максимална анти-исхемична медикаментозна терапия - всеки пациент с дву- или триклонова коронарна болест и най-малко умерен риск според неинвазивните изследвания с натоварване; максимална анти-исхемична медикаментозна терапия - стволова стеноза 2. Kлинични случаи, при които коронарната реваскуларизация е неподходяща: - STEMI с давност 12 или повече часа след началото на симптомите; асимптомни пациенти - STEMI с предполагаем добър успех от лечението с фибринолиза; асимптомни пациенти с нормална левокамерна фракция на изтласкване - едно- или двуклонова коронарна болест без въвличане на проксимална LAD; случаи с нисък риск според неинвазивни изследвания с натоварване; асимптомни пациенти; неполучаващи анти-исхемична медикаментозна терапия - хронична тотална оклузия на един главен епикарден коронарен съд без други коронарни стенози; случаи с нисък риск според неинвазивни изследвания с натоварване; асимптомни болни; неполучаващи анти-исхемична медикаментозна терапия 3. Клинични случаи, при които съотношението полза/риск от коронарната реваскуларизация е несигурно: - едноклонова коронарна болест с ангажиране на проксимална LAD; умерен риск според неинвазивни изследвания с натоварване; минимално или без ограничение на активността поради ангина; без анти-исхемична медикаментозна терапия - двуклонова коронарна болест с ангажиране на проксимална LAD; умерен риск според неинвазивни изследвания с натоварване; асимптомни пациенти - при пациенти с напреднала коронарна болест, PCI при стволова стеноза се счита неподходяща - при тези случаи, както и при триклонова коронарна болест, се предпочита аортокоронарният байпас * Документът е разработен от American College of Cardiology, Society for Cardiovascular Angiography and Interventions, American Heart Association, Society of Thoracic Surgeons, American Association for Thoracic Surgery и American Society of Nuclear Cardiology. Той е одобрен от American Society of Echocardiography, Heart Failure Society of America и Society of Cardiovascular Computed Tomography. Използван източник: 1. Patel M., Dehmer G., Hirshfeld J. et al. ACCF/SCAI/STS/AATS/AHA/ASNC 2009 appropriateness criteria for coronary revascularization. Journal of American College of Cardiology 2009; doi:10.1016/j.jacc.2008.10.005 www.content.onlinejacc.org/cgi/reprint/j.jacc.2008.10.005vl.pdf