Могат ли пареховирусите да отключват диабет тип 1?



01/02/2009
Инфекциите с човешки пареховируси могат да отключват развитието на диабет тип 1 при генетично предразположени към имунно-медиираното заболяване деца, предполагат норвежки изследователи. Тези вируси инфектират често децата в ранна възраст, без да причиняват при много от случаите клинично заболяване, показват резултатите от проведено лонгитудинално проучване, публикувани в Journal of Medical Virology (1). Human parechovirus (HPeV) инфектира много от хората в ранна детска възраст (2-5 години) - над 85% от децата в началното училище са носители на вируса, като повечето от инфекциите са безсимптомни. Двата типа човешки пареховируси - HPeV1 и 2 (предишни имена echovirus 22 и 23, описани през 1956) - могат да причиняват остри гастроинтестинални и респираторни заболявания, особено HPeV1. HPeV3 бе свързван през 2008 година със случаи на неонатални инфекции, включително неонатален сепсис и засягане на централната нервна система (енцефалит). Сходно на ентеровирусите (ЕV), пареховирусите (PeV) са малки РНК вируси от сем. Picornaviridae. Срещат се два типа – Human parechovirus (идентифицирани са най-малко 5 вида) и Ljungan vurus (носителите са горските рижи полевки Clethorionomys glareolus - на снимката). Тези гризачи са обитатели на северните държави – Швеция, Канада, Русия, Норвегия, Дания, Финландия, САЩ (Ljungan е името на областта в Швеция, в която за първи път е изолиран този вирус). Ljungan vurus може да причини инфекция със зоонозен произход, която се свързва с развитието на диабет и in utero смърт на човешки плодове. Заразяването на лабораторни мишки с Ljungan vurus също води до развитието на диабет. HPeV не могат да бъдат разграничени от ЕV по клиничните симптоми. Провеждането на пареховирусно-специфична полимеразна верижна реакция (PCR) улеснява диференциалната диагноза. Все повече данни подкрепят тезата, че HPeV са важен патоген в неонаталния период. Представеното проучване е част от проект в Норвегия за изследване на факторите на околната среда, които могат да отключват развитието на диабет тип 1. В него са участвали 102 деца, като половината от тях са били с високорисков генотип за диабет тип 1 (възраст 3-35 месеца), а останалите - без такъв риск (възраст 3-12 месеца). При всичките деца са били изследвани фекални проби всеки месец с PCR. Родителите са попълвали редовно и въпросници за наличието на симптоми на остра инфекция. Положителни за HPeV са били 86% от децата на двегодишна възраст и 94% - на тригодишна възраст. Най-често е бил изолиран HPeV1 (76%), следван от HPeV3 (13%) и HPeV6 (9%). Анамнестичните данни са показали също така, че инфекциите с HPeV са най-чести във възрастовата група от шест до 18 месеца. Вероятна причина затова е загубата на майчините антитела около шестия месец след раждането и експозицията на вируса в детските ясли, смятат авторите. Най-чести са били инфекциите през периода септември-декември (това са месеците и с най-висока заболеваемост от диабет тип 1). При нито едно от децата не е бил изолиран Ljungan vurus (това е важен факт, защото диабет тип 1 има най-висока честота в северните държави, където живеят и неговите носители). Изследователите препоръчват допълнително изследване на инфекциите с HPeV при деца с високорисков генотип за диабет тип 1. Намаляването на честотата на тези инфекции или заразяването с човешки пареховируси на по-късен етап от живота могат да се окажат важни фактори за превенция на автоимунното заболяване. (ДЯ) Използван източник: 1. Tapia G., Cinek O., Wits E. et al. Longitudinal observation of parechovirus in stool samples from Norwegian infants. J Med Virol 2008, 80:1835-1842 www.wiley.com/WileyCDA/WileyTitle/productCd-JMV.html