Инвазивни методи на лечение на предсърдно мъждене – сравнение



01/02/2009
Изолацията на пулмоналните вени при пациенти с резистентно на медикаменти предсърдно мъждене и сърдечна недостатъчност превъзхожда аблацията на AV възела с двукамерно пейсиране, показаха резултатите от проучването PABA CHF, публикувани в New England Journal of Medicine (1). Аблацията на предсърдно мъждене е ефективен метод за лечение, като намалява рекурентните епизоди, подобрява качеството на живот, функционалния капацитет и преживяемостта на болните. Аблацията на атриовентрикуларния (AV) възел е прилагана за лечение на симптоматично предсърдно мъждене с лош контрол на честотата. Двукамерното пейсиране (с имплантируем кардиовертер дефибрилатор – ICD) е с предимство пред поставянето на пейсмейкър в дясна камера след аблация на AV възела (2). В проучването PABA CHF (Pulmonary vein Antrum isolation vs AV node ablation with Biventricular pacing for treatment of Atrial fibrillation in patients with Congestive Heart Failure) e направена директна сравнителна оценка на ефикасността на двата метода за лечение на предсърдно мъждене при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност. В това проспективно, мултицентрово клинично изследване са участвали пациенти с резистентно на медикаменти симптоматично предсърдно мъждене (ПМ), фракция на изтласкване </=40% и сърдечна недостатъчност по NYHA клас II или III, като при 41 от тях е проведена изолация на пулмоналните вени, а при 40 - аблация на AV възела с двукамерно пейсиране. Първична крайна точка на проследяване за период от шест месеца след интервенцията е бил композитен показател, включващ: - качество на живот (оценено с въпросника Minnesota Living Heart Failurе - сбор от 0 до 105, като по-големият брой точки отговаря на по-лошо качество) - дистанция при 6-минутен тест с ходене (6 minute walk test) - фракция на изтласкване (ехокардиография) - мониториране за симптоматични и асимптоматични епизоди на ПМ Резултатите показват, че след шестмесечно проследяване критерият за оценка на качеството на живот е бил по-добър при провеждане на аблация на ПМ с изолация на пулмоналните вени (60 точки срещу 82 при другата група, р<0.001), с паралелни по-благоприятни резултати от 6-минутния тест с ходене (дистанция 340 m спрямо съответно 297 m, р<0.001) и по-висока фракция на изтласкване на лявата камера (35 срещу 28%, р<0.001). В групата с изолация на пулмоналните вени, 71% от болните, които не са получавали антиритъмни лекарства, са били без епизод на предсърдно мъждене до края на шестия месец. Интервенцията е била свързана със следните усложнения - стеноза на пулмоналните вени при двама пациенти, перикарден излив – при един и белодробен оток - при един случай. (ОИ) Използвани източници: 1. Khan M., Jais P., Cummings J. Pulmonary-vein isolation for atrial fibrillation in patients with heart failure. NEJM 2008; 359: 1778-1785 http://content.nejm.org/cgi/content/full/359/17/1778 2. Doshi R., Daoud E., Fellows C. et al. Left ventricular-based cardiac stimulation post AV nodal ablation evaluation (the PAVE study). J Cardiovasc Electrophysiol 2005; 16:1160-1165 www3.interscience.wiley.com/journal/118707281/abstract