Нови препоръки за контрол на общественото здраве при хронична HBV инфекция



01/12/2008

Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (US Centers for Disease Control and Prevention) актуализираха препоръките си за контрол на общественото здраве при хронична хепатит В вирусна (HBV) инфекция, като ревизираната версия бе публикувана в списание Morbidity and Mortality Weekly Report (1).

Хората с хронична HBV инфекция могат да останат години безсимптомни, но могат да инфектират други индивиди, както и да развият сериозни чернодробни усложнения.

Ранното откриване на тези пациенти позволява идентифициране и ваксиниране на контактните с тях лица и сексуалните им партньори, като по този начин може значително да се ограничи трансмисията на заболяването.

Основният начин за откриване на лицата с HBV инфекция е серологичното изследване за HbsAg. То се препоръчва за следните групи:

- Бременни жени, предимно в първия триместър и непосредствено преди термина за раждане, ако не са изследвани за HbsAg или са били рискови по време на бременността

- Деца, родени от HBsAg-позитивни майки, изследвани за HBsAg и анти-HBsAg един до два месеца след приключването на третата апликация на HBV ваксината

- Близки родственици и полови партньори на заразени с HBV индивиди

- Родени в страни, където разпространението на HBsAg е повече от 8%

- Здравни работници и пациенти с кръвопреливания (хемофилия) или подложени на оперативни интервенции и манипулации (трансплантация, хемодиализа)

- Заразени с HIV

В допълнение към препоръките за контрол и превенция на заболяването, се въвеждат нови изисквания за опазване на общественото здраве чрез оценка и контрол на хронично заразените с HBV, както и на контактните с тях лица.

Рутинни тестове за HBsAg се препоръчват допълнително и при следните групи:

- Популации, в които разпространението на HBsAg е по-голям от 2%

- Родени в географски региони, където разпространението на HBsAg е по-голямо от 2%

- Хомосексуални мъже или наркомани

- Пациенти, получаващи цитотоксично или имуносупресивно лечение.

Профилактичната антивирусна терапия може да потисне реактивирането на инфекцията при HbsAg-положителните случаи.

- Хора с повишени нива на аланин аминотрансфераза и аспартат аминотрансфераза с неизвестна етиология

Установяването на HBV инфекцията, прилагането на антивирусно лечение, редовното проследяване за възникване и прогресиране на хроничното чернодробно увреждане и ранното диагностициране на хепатоцелуларния карцином (изследвания на alfa-fetoprotein и периодичен ехографски контрол) позволяват да се проведат интервенции, които могат да намаляват заболеваемостта и смъртността сред тези болни.

За намаляване на риска за развитие на чернодробно увреждане се препоръчва ваксинация срещу хепатит А и избягване на алкохолна консумация.

Вирусът на хепатит В (hepatitis B virus - HBV) е ДНК вирус. В зависимост от имунния отговор на пациента, инфекцията може да протече асимптомно, остро или хронично. Eдинствен източник на заразата е човекът. В България установените хронични вирусоносители на HBV са над 450 000 души.

HBV e 100 пъти по-заразен от HIV (human immunodeficiency virus). Той се разпространява чрез биологични течности (трансфузия на заразена кръв и кръвни продукти, сперма, влагалищен секрет, менструална кръв, слюнка); при инжекции със замърсени игли, татуировки, акупунктура, стоматологични манипулации, перинатално... Най-разпространените начини са кръвният и половият.

Инкубационният период на инфекцията е средно 60-90 дни (в рамките на 45-180 дни). Симптомите са имунно-медиирани и са резултат от възпалителните процеси и клетъчно-медиираната цитотоксичност (Т-лимфоцити) в черния дроб - фебрилитет, иктер, отпадналост, болки в корема, ставите и мускулите, гадене с повръщане, загуба на апетит.

Ако клетъчно-медиираният отговор е слаб, симптомите са леки и инфекцията преминава в хронична.

Около 10% от децата под петгодишна възраст имат клинична изява на заболяването като в 30-90% от случаите инфекцията хронифицира. При пациенти над петгодишна възраст, заболяването се изявява в 30-50% от случаите, като при 2-10% от тях инфекцията хронифицира (развива се хроничен хепатит, който налага провеждане на лечение). (КП)

Използван източник:

1. Weinbaum C., Williams I., Mast E. Recommendations for identification and public health management of persons with chronic hepatitis B virus infection. MMWR Morb Mortal Wkly Rep. 2008;57(RR-8):1-20 www.cdc.gov/mmwr/preview/mmwrhtml/rr5708a1.htm