Нивата на общия холестерол не са свързани със смъртността от инсулт



01/12/2008
Плазмените нива на общия холестерол (total cholesterol – TC) са свързани със смъртността от исхемична болест на сърцето (ИБС), както в зряла, така и в напреднала възраст, независимо от стойностите на артериалното налягане, но подобна зависимост не се установява за смъртността от инсулт, показа анализ на 61 проспективни наблюдателни проучвания (Prospective Studies Collaboration – PSC), публикуван в списание Lancet (1). Според авторите, данните за липсата на връзка между нивата на ТС и инсулта са „изненадващи, но въпреки това доказателствата, получени от рандомизираните клинични изпитвания, че статините намаляват риска за мозъчносъдови инциденти с ефикасност, сходна на тази при профилактиката на сърдечносъдовата патология, са убедителни”. Изследователите посочват важни за клиничната практика извода: 1. Нивата на холестерола са рисков фактор за ИБС не само в зряла, но и в напреднала възраст 2. Липопротеините с висока плътност (high-density lipoprotein cholesterol - HDL-C) имат също предиктивна значимост, тъй като отношението ТC/HDL-C е по-информативно от HDL-C и в още по-голяма степен от ТС при определяне на съдовия риск В проучванията, проведени най-вече в центрове в САЩ и Европа, са участвали 900 000 души на възраст между 40 и 89 години. При всички са измерени стойностите на ТС и на артериалното налягане, а при 150 000 – и серумните нива на HDL-C. По време на периода на проследяване са регистрирани 55 000 смъртни случая (34 000 от ИБС, 12 000 от инсулт и 10 000 от други съдови инциденти). Резултатите показват, че нивата на ТС определят риска за развитие на ИБС както в зряла, така и в напреднала възраст и независимо от нивата на артериалното налягане. Намаляването на стойността на ТС с 1 mmol/l води до редуциране на смъртността от ИБС при двата пола с 56% (съотношение на вероятностите, hazard ratio - HR 0.44), с 34% (HR 0.66) и със 17% (HR 0.83) във възрастовите групи 40-49, 50-69 и 70-89 години, съответно. Изненадващо е откритието, че липсва долна граница за холестерола, под която по-ниските му стойности да не са свързани с по-малък риск за съдов инцидент. Дори при стойности под 3.5 mmol/l има доказателства, че понижаването му води до по-малка вероятност за развитие на ИБС. Авторите са провели паралелен анализ на проучването Multiple Risk Factor Intervention Trial (MRFIT), който включва данни за още 34 242 смъртни случая от съдови инциденти, като получените резултати са били сходни с тези от изследването PSC. По отношение на смъртността от инсулт, екипът на PSC е установил корелация с нивата на ТС само в зряла възраст и при нормални стойности на артериалното налягане. Подобна зависимост не е наблюдавана при хората в напреднала възраст и при тези с повишено артериално налягане (систолно налягане над 145 mm Hg). „Исхемичният инсулт има различна етиология, като отделните причини могат да са свързани по различен начин с нивата на ТС,” коментират д-р Pierre Amarenco и д-р Gabriel Steg в уводна статия на същия брой на Lancet (2). „Докато миокардният инфаркт почти винаги е резултат от атеросклеротични изменения, то инсултът може да се развие след ревматична болест, както и след атеросклеротична стеноза на каротидната артерия. От друга страна, нивата на ТС са свързани с атеросклеротичния процес”. Френските изследователи напомнят, че статините намаляват риска за развитие на инсулт, което се потвърждава и от проучването Stroke Prevention by Aggressive Reduction in Cholesterol Levels (SPARCL), изучаващо ролята на статините във вторичната профилактика на инсулта и транзиторните исхемични атаки. В посоченото клинично изпитване е установено, че началните стойности на липопротеините с ниска плътност (LDL-C) не са показателни за риска за инсулт, както и че ефектът от терапията не зависи от тях - факт, който авторите определят като „озадачаващ”. Независимо от това „най-вероятно съществува връзка между нивата на холестерола и риска за инсулт, както и убедителни доказателства, че понижаването на стойностите на холестерола със статини редуцира риска за развитие на атеросклероза на каротидната артерия и на инсулт, независимо от холестерола, артериалното налягане и възрастта”. Друг важен извод от проучването PSC е, че съотношението TC/HDL-C е най-значим предиктор на смъртността от ИБС – информативността му е с 40% по-голяма от тази на HDL и два пъти по-голяма от тази на TC. Д-р Amarenco и д-р Steg също коментират този резултат. Според тях той е сходен с данните от проучването INTERHEART, при което се установява, че съотношението apoB/apoA-1 има най-голяма информативност. Френските лекари заключават, че „статините трябва да се прилагат при високорискови пациенти, независимо от тяхната възраст и артериално налягане”, и предлагат клиницистите да започнат да изследват и съотношението TC/HDL, а не само LDL, което е част от рутинната практика. (КД) Използвани източници: 1. Prospective Studies Collaboration. Blood cholesterol and vascular mortality by age, sex and blood pressure: a meta-analysis of individual data from 61 prospective studies with 55 000 vascular deaths. Lancet 2007; 370: 1829-1839 www.thelancet.com 2. Amarenco P., Steg PG. The paradox of cholesterol and stroke. Lancet 2007; 370: 1803-1804