Комбинираната терапия



01/12/2008
Комбинираната терапия е по-ефективна от монотерапията с methotrexate при пациенти с начален стадий на активен ревматоиден артрит, показаха резултатите от проучване във Великобритания, публикувани в Annals of the Rheumatic Diseases (1). „Нашите резултати потвърждават, че има допълнителни възможности за лечение на ревматоидния артрит, които могат да забавят прогресията на заболяването”, коментират авторите. В проучването CARDERA (Combination Anti-Rheumatic Drugs in Early Rheumatoid Arhritis) са участвали 467 пациенти, които са били рандомизирани на лечение с methotrexate, прилаган самостоятелно или в комбинация с cyclosporine, или с prednisolone, или на тройна комбинация за период от 9 месеца. При 379 участници, които са били наблюдавани за период от две години, нови ерозии са били установени при 29% от получавалите монотерапия в сравнение със 17% и 16% от взималите комбинация съответно с cyclosporine или с кортикостероид и при 13% от лекуваните с тройна комбинация. Добавянето на деветмесечен курс с cyclosporine или prednisolone към терапията с methotrexate, която е настоящ стандарт, е довело до намаляване на ставното увреждане с 50%. Тройната терапия е била свързана с намалено инвалидизиране на пациентите и с подобрено качество на живот в сравнение със стандартната монотерапия. Въпреки повишената честота на странични действия при прилагането на тройната комбинация, не е била регистрирана разлика между групите по отношение на сериозните нежелани реакции. Ранната инвазивна комбинирана терапия може да доведе до значими ползи за намаляване на ставните увреждания и инвалидизирането на пациентите, е основният извод на британските изследователи от King’s College School of Medicine в Лондон. (ДЯ) Използван източник: 1. Choy Е., Smith С., Farewell V. Et al, for the CARDERA (Combination Anti-Rheumatic Drugs in Early Rheumatoid Arhritis) Trial Group. Factorial randomised controlled trial of glucocorticoids and combination disease modifying drugs in early rheumatoid arthritis. Ann Rheum Dis 2008, 67: 656-663 http://ard.bmj.com