Добри новини за hydroxychlo-roquine



01/12/2008
Hydroxychloroquine, прилаган за лечение на ревматоиден артрит (RA), намалява риска за развитие на захарен диабет, показаха резултатите от проспективно, мултицентърно, обсервационно проучване, публикувани в Journal of American Medical Association (1). Участниците в него са наблюдавани през интервали от шест месеца за среден период от 21.5 години (от 1976 до 2006). В анализа са били включени данните на 4905 пациенти с RA, от които 37% (1808 души) са взимали терапия с hydroxychloroquine. Сред тази група е била регистрирана честота на диабет 5.2 на 1000 пациента-години спрямо 8.9 на 1000 при останалата популация болни с RA (p<0.001) или 54 случая в сравнение със съответно 171. Приложението на hydroxychlo- roquine е било свързано с намален риск за развитието на диабет с 38% (съотношение на вероятностите, HR 0.62) в сравнение с участниците, които никога не са взимали този медикамент. Допълнителният анализ е показал, че по-продължителният прием на медикамента е довел до значимо по-малка честота на диабет (р<0.001). При пациентите, получавали терапия с hydroxychloroquine за повече от четири години, адаптираният относителен риск за развитието на диабет е бил 0.23 (-67%, р<0.001) в сравнение с участниците, които не са били лекувани с този препарат. In vitro и експерименти при животни показаха, че hydroxychloroquine подобрява инсулиновата секреция и периферната инсулинова чувствителност, като хипогликемията е едно от неговите странични действия, наблюдавано при хора. Благоприятните промени в глюкозния метаболизъм, постигани от антималаричния препарат, са независими от наличието на RA, смятат авторите на проучването. Необходими са допълнителни проспективни изследвания, които да определят ролята на hydroxychloroquine като стандартна компонента на комбинираната терапия на RA и да оценят неговите възможности за превенция на диабета при пациентите с повишен риск за развитие на метаболитното нарушение. Hydroxychloroquine продължава да се прилага за дългосрочно лечение на автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и системен лупус еритематозус (SLE) поради неговия добър профил на безопасност и ниската му цена. Продължителното лечение на системния лупус еритематозус (SLE) с hydroxychloroquine, започнато веднага след диагностициране на заболяването, има протективно действие срещу бъбречното увреждане, показаха резултатите от проучване, представени на годишната научна среща на Американската асоциация по ревматология (2). Предишни проучвания установиха, че hydroxychloroquine има защитна функция за намаляването на органните поражения при SLE. В изследването са включени 582 пациенти със SLE с продължителност на заболяването не повече от пет години, от които 506 са били лекувани с hydroxychloroquine. От тях, 73 са развили бъбречно увреждане, дефинирано като намаляване на бъбречната функция, краен стадий на бъбречното заболяване или протеинурия с продължителност най-малко шест месеца, след средна продължителност на заболяването от 5.5 години. Ренопротективното действие на hydroxychloroquine се запазва дори и при болни, които вече са имали лупусен нефрит (наблюдавани са сравними резултати при тези със и без нефрит до 70% намаляване на риска от понататъшно бъбречно увреждане). Според авторите на изследването, положителният ефект на hydroxychloroquine се дължи на неговите противовъзпалителни, антитромботични, антихиперлипидемични и антихипергликемични ефекти. Те подчертават, че hydroxychloroquine не може да възстанови настъпилите увреждания, а само предотвратява появата на нови. „Нашите данни показват категорично, че за предотвратяване на бъбречното увреждане, hydroxychloroquine трябва да се използва рано в хода на заболяването при всички пациенти със SLE. Това е важно, тъй като случаите с бъбречно увреждане често се нуждаят от хемодиализа или трансплантация, които са свързани с разходи и нарушават качеството на живот,” коменират авторите на изследването. (КП) Използвани източници: 1. Wasko M., Hubert H., Lingala V. et al. Hydroxychloroquine and risk of diabetes in patients with rheumatoid arthritis. JAMA 2007, 298 (2): 187-193 http://jama.ama-assn.org 2. www.rheumatology.org/annual/index.asp