Артериална хипертония – най-важното от 2008



01/12/2008
Артериалната хипертонията (АХ) продължава да е основен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания. Фармакологичната и немедикаментозната терапия на повишеното артериално налягане се базира както на текущите стандарти за лечение, така и на резултатите от най-новите клинични проучвания. Предлагаме ви обзор на най-важните изследвания през 2008 в областта на острия коронарен синдром (ОКС), ритъмните нарушения, дислипидемиите, систолната сърдечна недостатъчност и АХ на Cardiology Practice and Research Network (1) на American College of Clinical Pharmacy - ACCP (www.accp.com). Най-важни клинични проучвания - CAMELOT има за цел да проучи дали намалението на артериалното налягане (АН) чрез amlodipine (таргетна доза 10 mg дневно) или enalapril (таргетна доза 20 mg дневно) за период от 24 месеца намалява риска за сърдечносъдова смъртност, нефатален миокарден инфаркт (МИ), сърдечен арест, коронарна реваскуларизация, хоспитализация по повод стенокардна симптоматика или сърдечна недостатъчност (СН), фатален или нефатален инсулт или преходна исхемична атака, новодиагностицирана периферна артериална болест. Изследването е двойно-сляпо, многоцентрово, рандомизирано, плацебо-контролирано и включва 1991 болни с коронарна болест (КБ) и изходно диастолно налягане <100 mmHg (средно изходно АН 129/78 mmHg). Стойностите на АН са се понижили сигнификантно с 4.8/2.5 mmHg (в групата с amlodipine) и с 4.9/2.4 mmHg (в групата с enalapril); в контролната плацебо група е отчетено повишение на АН с 0.7/0.6 mmHg. Честотата на сърдечносъдови събития е била по-ниска при болни на терапия с amlodipine (16.6%) или enalapril (20.2%), в сравнение с плацебо (23.1%). Регистрирано е несигнификантно предимство на amlodipine пред enalapril по отношение на първичния краен показател за сърдечносъдови събития (р=0.1). Изводи: Предимствата от терапията с amlodipine се дължат основно на намалението на риска за хоспитализация по повод на стенокардия и коронарна реваскуларизация. Добавянето на amlodipine или enalapril може да е от полза при пациенти със стабилна КБ и нормални стойности на кръвното налягане. - VALUE има за цел да определи дали valsartan (80-160 mg дневно) има предимства пред amlodipine (5-10 mg дневно) за постигане на стойности на АН <140/90 mmHg. По преценка на изследователите към терапията е можело да се добави hydrochlorothiazide (12.5-25 mg дневно), последвано от друг антихипертензивен медикамент за постигане на прицелните стойности на АН. Изследването е многоцентрово, двойно-сляпо, рандомизирано и включва 15 245 пациенти на възраст >50 години с повишен риск за сърдечносъдово събитие. Първична крайна точка е била сърдечната заболеваемост и смъртност (сърдечна смърт, фатален МИ, смърт по време на или след PCI или аортокоронарен бай-пас, смърт в резултат на СН или свързана със скорошен МИ, хоспитализация по повод СН, нефатален МИ, спешна инвазивна процедура за превенция на МИ). След период на проследяване от 4.2 години не са регистрирани значими разлики по отношение на първичния показател за краен изход между двете групи (10.6 срещу 10.4%, р=0.49). Стойностите на кръвното налягане са намалени по-изразено в групата с amlodipine, особено през първите шест месеца. В групата с amlodipine са отчетени по-малко нежелани странични ефекти, от колкото при valsartan. Изводи: Valsartan не е с предимства пред amlodipine по отношение на антихипертензивния контрол. - SCOPE е многоцентрово изследване, включващо 4964 пациенти на възраст 70-89 години (средно 76.4 години), които са с лекувана или нелекувана АХ и систолно АН 160-179 mmHg и/или диастолно АН 90-99 mmHg. Болните са разделени в две групи: candesartan 8-16 mg дневно или плацебо, като преди рандомизирането антихипертензивната терапия е била стандартизирана на hydrochlorothiazide 12.5 mg дневно. Дозата на candesartan е увеличавана от 8 на 16 mg дневно при АН >160/85 mmHg, или ако систолното налягане е било понижено с 160/90 mmHg), към терапията е добавян друг антихипертензивен медикамент. Първична крайна точка на проучването е била сърдечносъдовата смъртност, нефатален МИ или нефатален инсулт. Резултатите показват, че въпреки сигнификантното намаление на АН в групата с candesartan (21.7/10.8 mmHg) в сравнение с контролната плацебо група (18.5/9.2 mmHg) (р<0.001), не е отчетена съществена разлика по отношение на крайния първичен показател за период на проследяване от 44.6 месеца. Не са отчетени предимства от приложената терапия по отношение на намалението на риска за деменция или когнитивна дисфункция (оценена по скалата Mini-Mental State Examination). Изводи: Candesartan няма предимства пред конвенционалната терапия при възрастни пациенти с АХ. - MOSES изследва дали eprosartan (начална доза 600 mg дневно) има предимства пред nitrendipine (начална доза 10 mg дневно) за намаление на общата смъртност, нефатален мозъчносъдов инцидент или сърдечносъдови събития при пациенти с хипертония и мозъчносъдово събитие през последните 24 месеца. Нефаталните събития са включвали интрацеребрален кръвоизлив, инсулт, преходна исхемична атака и/или продължителен и обратим неврологичен дефицит, или сърдечносъдово събитие. По преценка на изследователите, дозировката на медикаментите е можело да се увеличи или да се добави друго антихипертензивно средство за постигане на АН <140/90 mmHg. Степента на антихипертензивен контрол е била сходна в двете групи. След период на проследяване от 2.5 години, е установено, че eprosartan намалява сигнификантно броя на неблагоприятните събития, в сравнение с nitrendipinе (206 срещу 255, р<0.014). Eprosartan е с предимство пред nitrendipine за намаляване на общия брой на мозъчносъдови (р=0.03) и сърдечносъдови събития (р=0.06), въпреки че по отношение на последните - разликата не е сигнификантна. Щo се касае за времето до развитие на първо събитие, eprosartan има предимства при сърдечносъдовите (р=0.03), но не и при мозъчносъдовите събития (р=0.43). Не са отчетени значими разлики в общата смъртност и по отношение на функционалните или когнитивните параметри. Изводи: Eprosartan е с предимство пред nitrendipine при хипертоници с мозъчносъдово събитие през последните 24 месеца, въпреки някои ограничения на изследването. - TROPHY e първото голямо, многоцентрово, рандомизирано изследване, което има за цел да проучи ефектите от терапията при пациенти с прехипертония (дефинирана като АН 130-139/<89 mmHg или <139/85-89 mmHg). За период от две години, 809 пациенти са били разделени в две групи: candesartan 16 mg дневно или плацебо, след което всички изследвани са получили плацебо. Средният период на проследяване е бил 3.56 години. Резултатите показват, че след рандомизирането - 13.6% от пациентите в групата с candesartan и 40.4% от тези с плацебо са развили АХ (р<0.001). След втората (плацебо) фаза, тези проценти са се увеличели на 53.2% (в групата с candesartan) и на 63% (в плацебо групата) (р=0.007) - спирането на candesartan е било свързано със сигнификантно увеличение на честотата на АХ. Едно от важните ограничение на проучването е, че дефиницията за нововъзникнала АХ се е състояла от следните четири възможности: систолно налягане 140 mmHg или по-високо и/или диастолно налягане 90 mmHg или по-високо по време на три визити по време на проучването; систолно налягане 160 mmHg или по-високо и/или диастолно налягане 100 mmHg или по-високо по време на една визита; АН, което налага медикаментозна терапия; систолно налягане 140 mmHg или по-високо и/или диастолно налягане 90 mmHg или по-високо на 48 месец. Според дизайна на изследването, пациентите на терапия с candesartan не са покрили критериите на първата дефиниция по време на първата половина от изследването, тъй като те в повечето случаи не са имали АН >140/90 mmHg по време на терапия с медикамента. За отбелязване е, че candesartan повлиява АХ само според тази първа дефиниция, но не и според останалите три. Около две трети от пациентите са развили АХ по време на изследването. В същото време не е ясно дали лечението на прехипертонията е свързано с по-добър клиничен изход или е икономически изгодно. Изводи: Не се препоръчва медикаментозна терапия с candesartan при пре-хипертония, освен ако не е комбинирана с диабет тип 2, бъбречна дисфункция, диагностицирано сърдечносъдово заболяване или висок риск за сърдечносъдово заболяване. Всички пациенти с прехипертония трябва да се информират за необходимостта от промяна в начина на живот. - BENEDICT е многоцентрово, двойно-сляпо, рандомизирано проучване, което сравнява ефектите на trandolapril и/или verapamil с плацебо за превенция на микроамбуминурия при 1024 болни с АХ, диабет тип 2 и нормална екскреция на албумин. Пациентите са били разделени в следните групи: trandolapril 2 mg дневно плюс verapamil 180 mg дневно; trandolapril 2 mg дневно; verapamil 240 mg дневно; плацебо. За постигане на таргетните стойности на АН 120/80 mmHg са добавяни и други антихипертензивни медикаменти. След период на проследяване от 3.6 години е установено, че честотата на микроалбуминурия е намалена при самостоятелното приложение на trandolapril или комбинацията trandolapril плюс verapamil, в сравнение с плацебо или монотерапия с verapamil. Изводи: Тrandolapril намалява честотата на микроалбуминурия при пациенти с диабет тип 2 и нормална екскреция на албумин. Verapamil няма влияние върху риска за развитие на микроалбуминурия, когато се прилага самостоятелно или в комбинация с trandolapril. - проучване на Ernst и сътр. сравнява ефектите на hydrochlorothiazide и chlortalidone върху измереното в амбулаторни и офисни условия АН. Тиазидните диуретици намаляват риска за инсулт и сърдечносъдови събития, и се препоръчват от JNC 7 като основа на различни антихипертензивни режими. Chlortalidone е изследван в ключовото проучване ALLHAT, резултатите от което често се екстраполират и за hydrochlorothiazide. Клиничното изпитване е рандомизирано и има за цел да оцени промените в 24- часовото средно систолно и диастолно амбулаторно АН при приложението на chlorotalidone и hydrochlorothiazide. Данните сочат, че chlortalidone 25 mg дневно намалява 24-часовото систолно АН в по-значима степен, в сравнение с hydrochlorothiazide 50 mg дневно, но разликата в ефектите между двата медикамента не е била сигнификантна (р=0.054). Това се е дължало основно на значимо намаление на систолното АН през нощта (р=0.009). Не са отчетени съществени разлики по отношение на средното дневно систолно налягане или диастолните налягания между двете групи. Chlortalidone и hydrochlorothiazide не са се различавали по отношение на ефектите им върху калиевата концентрация. Изводи: Hydrochlorothiazide и chlortalidone не са взаимозаменяеми. Установените разлики при ефекта върху нощното систолно налягане изискват допълнителни проучвания. - GEMINI е проспективно, рандомизирано, паралелно групово, многоцентрово изследване, което има за цел да сравни ефектите на carvedilol и metoprolol tartrate върху гликемичния контрол при 1111 болни с хипертония и диабет тип 2, които получават блокер на системата ренин-ангиотензин (RAS). Връзката между гликемичния контрол и сърдечносъдовите събития е добре документирана, като само 37% от възрастните пациенти с диабет тип 2 постигат препоръчваните стойности на гликиран хемоглобин (HbA1c). От друга страна, прицелните стойности на АН са по-ниски при болни с диабет и често пъти изискват използването на комбинация от медикаменти. Стандартите за лечение препоръчват бета-блокерите като едно от средствата за постигане на контрол на АН, въпреки че те влошават гликемичния контрол. Блокерите на RAS не само понижават АН, но подобряват и стойностите на кръвната глюкоза. След период на проследяване от пет месеца, стойностите на HbA1c (първичен показател за ефективност) са били сигнификантно по-високи в групата с metoprolol tartrate, от колкото при carvedilol (p=0.004). Carvedilol и metoprolol tartrate са се различавали сигнификантно и по отношение на вторичните показатели за краен изход. Пациентите на терапия с metoprolol tartrate са имали по-значимо наддаване на тегло, по-високи нива на общ холестерол и на триглицериди, и инсулинова резистентност. Изводи: При прием на блокер на RAS, бета-блокерите са ефективни за постигане на прицелните стойности на АН и се толерират добре, като carvedilol е с предимство пред metoprolol. - RENAAL първоначално е публикувано през 2001. Допълнителен анализ на данните оценява ролята на стойностите на АН и различните антихипертензивни средства по отношение на прогресията на терминални бъбречни заболявания. След проследяване на 1531 пациенти с диабет тип 2 и нефропатия за период от 3.4 години, сигнификантно по-малко пациенти в групата на losartan са имали удвояване на серумните концентрации на креатинин, развитие на терминално бъбречно заболяване и фатален изход в сравнение с плацебо. Рискът за терминално бъбречно заболяване се е увеличавал при повишение на систолното (>130 mmHg) и пулсово (>70 mmHg) налягане. Диастолното АН не е имало предиктивна стойност. При изследване на специфични класове антихипертензивни средства, дихидропиридиновите блокери на калциевите канали (CCB) са били свързани с повишен риск за крайния изход, в сравнение с АСЕ инхибиторите и ARB. Изводи: Резултатите подкрепят важността на понижението на АН за превенция на прогресията на нефропатията и влошаването на бъбречната функция при пациенти с диабет чрез прилагане на CCB без блокада на RAS. - REIN-2 изследва предимствата на консервативния или агресивния антихипертензивен подход чрез добавянето на антихипертензивни медикаменти към АСЕ инхибиторите за намаляване на риска за бъбречно увреждане. Проучването включва 338 пациенти с персистираща протеинурия и недиабетна нефропатия (изходна степен на гломерулна филтрация 35 ml/min/1.73 m2), които са проследени за период от 19 месеца. Всички болни са получили ramipril до 5 mg дневно, след което са преминали на конвенционална терапия с таргетна стойност на диастолното налягане <90 mmHg или на интензивна терапия с таргетна стойност на систолното налягане <130 mmHg и диастолно налягане <80 mmHg. Пациентите в интензивната група са получили felodipine 5-10 mg дневно, а при всички болни е можело да се добави допълнителен антихипертензивен медикамент, с изключение на дихидропиридинов CCB, за постигане на прицелните стойности на АН. Проучването е прекратено предсрочно, поради липса на предимство от проведената терапия. Въпреки че и в двете групи са постигнати прицелните стойности на АН, честотата на развитие на терминално бъбречно заболяване не е била сигнификантно различна. Изводи: Въпреки постигнатите чрез интензивна терапия по-ниски стойности на АН при пациенти с недиабетно бъбречно заболяване, режимът, базиран на дихидропиридинови CCB и ACE инхибитор, не намалява общата честота на терминални бъбречни заболявания. - проучване на Stergiou и сътр. сравнява антихипертензивните ефекти на АСЕ инхибитор, CCB и диуретик при 64 болни с хипертония, която не се контролира от монотерапия с АRB. При неуспех от постигане на прицелните стойности на АН (<140/80 mmHg) от терапия с valsartan 160 mg дневно, пациентите са разделени в две групи: valsartan плюс benazepril (ARB/ACE инхибитор) за период от пет седмици, последвано от valsartan плюс chlortalidone (ARB/диуретик) за още пет седмици; valsartan плюс amlodipine (ARB/CCB), последвано от valsartan плюс benazapril (ARB/ACE инхибитор). На всички изследвани е извършено 24-часово амбулаторно измерване на АН за оценка на ефекта от различните комбинации. Изводи: Комбинациите ARB/диуретик и ARB/CCB намаляват в по-голяма и еднаква степен стойностите на АН, в сравнение с ARB/ACE инхибитор при хипертоници, които не се повлияват от монотерапия с ARB. - STRATHE е изследване, което сравнява различни стратегии за първа линия терапия при лечението на неусложнена есенциална АХ при 533 пациенти за период от 6-9 месеца. Прилагани са комбинация от ниски дози perindopril/indapamide в сравнение със секвенциална монотерапия (бета-блокери, ARB или CCB) или стъпаловиден подход (ARB последван от комбинацията ARB/тиазиден диуретик). Около 62% от пациентите на нискодозовата комбинация ACE инхибитор/тиазиден диуретик са постигнали прицелните стойности на АН (<149/90 mmHg), в сравнение с 49% (при секвенциалната монотерапия ) и 47% (при стъпаловидния подход). Честотата на неблагоприятни странични ефекти и спиране на терапията е била сходна между трите групи. Изводи: Комбинацията ACE инхибитор/тиазиден диуретик e с предимство пред монотерапията или секвенциалния подход при болни с неусложнена АХ. - MDRD e голямо многоцентрово изследване, оценяващо ефектите от по-ниските прицелни стойности на АН върху прогресията на бъбречно заболяване. Включени са 840 пациенти с несвързано с диабета бъбречно заболяване и средна степен на гломерулна филтрация 24 ml/min, които са разделени в няколко групи: диета с различно съдържание на протеини и антихипертензивен режим с комбинация от различни медикаменти. Намалението в степента на гломерулна филтрация е било сходно при болните, които са постигнали по-ниски таргетни стойности на средното АН (<92 mmHg при възраст <60 години и 61 години), в сравнение с тези с обичайните прицелни стойности (<107 mmHg и <113 mmHg съответно). Авторите са извършили допълнителен анализ за дългосрочните ефекти на по-ниските таргетни стойности на АН върху риска за развитие на бъбречна недостатъчност и фатален изход. При среден период на проследяване от 6.2 години е наблюдавана сигнификантно по-ниска честота на бъбречни усложнения в групата с по-ниски прицелни стойности на АН (р=0.0024), като в същото време резултатите не са се повлияли от вида на диетата, използването на АСЕ инхибитори или вида на бъбречното заболяване. Изводи: Въпреки някои ограничения в методологията на анализа, резултатите потвърждават категорично дългосрочните предимства на по-ниските таргетни стойности на АН при болни с недиабетно бъбречно заболяване. - Обзор на Casas и сътр. анализира ефектите на инхибиторите на системата ренин-ангиотензин и други антихипертензивни медикаменти върху бъбречната функция. Според резултати от много изследвания, АСЕ инхибиторите и ARB намаляват прогресията на диабетната и недиабетната нефропатия, както и честотата на терминални бъбречни заболявания. Мета-анализът е върху 127 рандомизирани и контролирани изследвания, които обхващат 73 514 болни със или без диабет, проследени за период от 4.2 години. Терапията с ACE инхибитори или ARB има малко, но сигнификантно предимство по отношение честотата на терминално бъбречно заболяване, в сравнение с другите класове антихипертензивни медикаменти. Подобно предимство е отчетено и по отношение на риска за екскреция на албумин. По отношение на промените в степента на гломерулна филтрация не е регистрирана сигнификантна разлика между групите. Всички тези резултати са получени на фона на липса на съществена разлика в намалението на стойностите на АН между различните групи. Изводи: Намалението на стойностите на АН е по-важно за постигането на бъбречна протекция, отколкото изборът на специфично антихипертензивно средство. Новите стандарти за лечение - ESH/ESC (European Society of Hypertension/European Society of Cardiology) актуализираха през 2007 указанията за диагноза и лечение на АХ. Според тях, прицелните стойности на АН от <140/90 mmHg за повечето пациенти не се променят, но при болни с диабет, инсулт, сърдечносъдово или бъбречно заболяване е наложително те да са <130/80 mmHg. Новите стандарти подчертават, че като начална терапия може да се използва един от петте основи класа антихипертензивни медикаменти (тиазидни диуретици, блокери на калциевите канали, АСЕ инхибитори, ARB или бета-блокери) – самостоятелно или в комбинация, като се има предвид наличието на съпътстващи заболявания. Бета-блокерите са показани само при наличие на предходен МИ, стенокардия, СН, перманентно предсърдно мъждене, тахиаритмии или глаукома. Указанията препоръчват терапия при специфични групи болни като жени, пациенти в напреднала възраст, наличие на бъбречна дисфункция или предсърдно мъждене. Добавена е и информация за домашното и амбулаторното измерване на АН, с цел увеличение на комплайънса на болните. - AHA (American Heart Association) публикува нови указания за терапията на АХ с цел превенция на исхемичната болест на сърцето (ИБС). За по-голямата част от пациентите, таргетните стойности на кръвното налягане остават <140/90 mmHg. За специфичните популации (ОКС, коронарна болест или еквивалент, бъбречно заболяване, диабет), АН трябва да е <130/80 mmHg, a за болни с левокамерна дисфункция <120/80 mmHg. Експертите препоръчват като първа линия терапия тиазидни диуретици, АСЕ инхибитори, ARB и CCB. Бета-блокери да се прилагат само при данни за МИ или левокамерна дисфункция със или без симптоми на СН. - AHA публикува актуализирани указания за спазването на диетични режими за превенция и терапия на АХ. От особена важност е намалението на телесното тегло, ограничаване на приема на сол, увеличен прием на калий, ограничаване на консумацията на алкохол и прилагането на диетата DASH (Dietary Approaches to Stop Hypertension). Обсъдени са и някои диетични подходи с ограничен или неясен ефект върху АН като фибри, въглехидрати и различни електролити. Противоречия, свързани с приложението на бета-блокери, при АХ - INVEST сравнява ефектите от терапията с антихипертензивен режим, базиран на verapamil със забавено освобождаване или atenolol, върху общата смъртност, нефатален МИ или нефатален инсулт. В изследването са включени 22 576 пациенти на възраст >50 години с АХ и стабилна КБ. В допълнение към терапията с verapamil или atenolol, е препоръчван trandolapril при всички болни с диабет, бъбречно нарушение или СН. За постигането на стойности на АН препоръчвани от JNC7 са прилагани и други медикаменти. Като втора и трета линия терапии са използвани trandolapril и hydrochlorothiazide (в групата с verapamil) и hydrochlo-rothiazide и trandolapril (в групата с atenolol). След период на проследяване от 2.7 години, постигнатият антихипертензивен контрол е бил сходен в двете групи. В групите с atenolol и verapamil, 82% и 71.6% съответно са получили АСЕ инхибитор (trandalopril или друг), а на 63% и 71% съответно е предписан диуретик (hydro-chlorothiazide или друг). Изводи: Базираният на verapamil антихипертензивен режим може би е сходен по ефективност с този на основата на atenolol при пациенти със стабилна КБ за намаляване на значимите сърдечносъдови събития. - ASCOT-BPLA изследва сърдечносъдовите събития при антихипертензивен режим, базиран на amlodipine (плюс perindopril при необходимост) или atenolol (плюс bendroflumethiazide при необходимост). Проучването е проспективно контролирано и включва 19 257 пациенти. Постигнатият антихипертензивен ефект е изследван във връзка с първичния показател за краен изход (нефатален МИ и фатална КБ). След период на проследяване от 5.5 години, не са установени значими разлики между двете групи по отношение на първичната крайна точка. Въпреки това, по отношение на вторичните показатели (обща честота на сърдечносъдови събития и процедури, обща смъртност, сърдечносъдова смъртност, фатален и нефатален инсулт), базираният на amlodipine антихипертензивен режим е бил със сигнификантни предимства. Трябва да се има предвид, че едно от важните ограничения на изследването е използването на atenolol като сравнение. - мета-анализ на Carlberg и сътр. оценява ефективността на atenolol като антихипертензивно средство. Включени са четири проучвания, които сравняват atenolol с плацебо (6825 пациенти за период от 4.6 години) и пет изследвания, които сравняват atenolol с други антихипертензивни медикаменти (17 671 пациенти). Не са установени сигнификантни разлики по отношение на сърдечносъдовия изход между atenolol и плацебо, въпреки че честотата на инсулт е била по-ниска в групата на atenolol. В сравнение с другите антихипертензивни средства, приложението на atenolol не е довело до значими разлики в антихипертензивния контрол, но е увеличило риска за обща смъртност, инсулт и сърдечносъдова смъртност. (ИТ) Изводи: Резултатите поставят под съмнение приложението на atenolol като антихипертензивно средство и използването му като референтен медикамент в проучванията за антихипертензивна терапия. Акроними на клиничните проучвания: CAMELOT - Comparison of Amlodipine versus Enalapril to Limit Occurrences of Thrombosis VALUE - Valsartan Antihypertensive Long-Term Use Evaluation SCOPE - Study on Cognition and Prognosis in the Elderly MOSES - Morbidity and Mortality after Stroke, Eprosartan Compared with Nitrendipine for Secondary Prevention TROPHY - Trial of Preventing Hypertension BENEDICT - Bergamo Nephrologic Diabetes Complications Trial ALLHAT - Antihypertensive and Lipid-Lowering Treatment to Prevent Heart Attack Trial GEMINI - Glycemic Effects in Diabetes Mellitus: Carvedilol-Metoprolol Comparison in Hypertensives RENAAL - Reduction of Endpoints in NIDDM with the Angiotensin II Antagonist Losartan REIN-2 - Ramipril Efficacy in Nephropathy-2 MDRD - Modification of Diet in Renal Disease INVEST - International Verapamil Trandolapril Study ASCOT-BPLA - Anglo-Scandinavian Cardiac Outcomes Trial - Blood Pressure Lowering Arm аmlodipine е регистриран в България (www.bda.bg) с търговските имена Norvasc (на Pfizer), Tenox (на KRKA); Normodipine (на Gedeon Richter); Nordipin (на Чайкафарма); Amlocor (на Адифарм) и др. enalapril е регистриран с търговските имена Berlipril (на Berlin-Chemie); Enap (на KRKA); Renapril (на Actavis); Renitec (на MSD) valsartan е регистриран с търговските имена Diovan (на Novartis) и Valtensin (на Actavis) candesartan е регистриран с търговското име Atacand (на Astra Zeneca) eprosartan е регистриран с търговското имена Teveten (на Solvay) nitrendipine е регистриран с търговските имена Lusopress (на Berlin-Chemie) и Nitrendipine Actavis (на Actavis) trandolapril е регистриран с търговското име Gopten (на Abbott) verapamil e регистриран с търговското име Isoptin (на Abbott); Verapamil Sopharma (на Софарма) и др. chlortalidone е регистриран с търговското име Saluretin (на Actavis) carvedilol е регистриран с търговското име Dilatrend (на Roche); Talliton (на Egis); Coryol (на KRKA); Carvilex (на Actavis); Carvetrend (на Pliva); Carvedil (на Stada); Atram (на Zentiva) metoprolol tartrate е регистриран с търговското име Corvitol (на Berlin-Chemie) losartan е регистриран с търговските имена Cozaar (на MSD); Lorista (на KRKA); Lozap (на Zentiva); Rasoltan (на Actavis) ramipril е регистриран с търговските имена Ramitren (на GSK); Vivace (на Actavis); Tritace (на Aventis) felodipine е регистриран с търговските имена Auronal (на Egis); Plendil (на Astra Zeneca) и др. benazepril е регистриран с търговското име Cibacen (на Novartis) perindopril е регистриран с търговските имена Prestarium (на Servier), Coverex (на Egis); Prenessa (на KRKA) indapamide е регистриран с търговските имена Tertensif SR (на Servier); Sophtensif (на Софарма); Rawel SR (на KRKA); Impamid (на Gedeon Richter) и др. Използван източник: 1. Gaffney S., Denus S., Olson K. et al. Key articles and guidelines in the management of hypertension: 2008 Update Pharmacotherapy 2008; 28 (8): 1041-1058 www.medscape.com