Циклоспорин при STEMI?



01/11/2008
Въвеждането на cyclosporine непосредствено преди провеждането на перкутанна коронарна интервенция при остър миокарден инфаркт се асоциира с намаляване на размера на исхемичната зона, показаха резултатите от пилотно проучване, публикувани в The New England Journal of Medicine (1). Циклоспорин, който инхибира митохондриалния пермеабилитет, повлиява благоприятно миокардната увреда по време на реперфузия. Размерът на инфарктната зона е обективен критерий за успеха на дадена терапия. Най-ефективният метод за това е реперфузия на увредения миокард чрез фибринолиза или перкутанна коронарна интервенция (PCI) и профилактика на реоклузията на коронарната артерия с включване на антитромбоцитна терапия. Въпреки неоспоримия ефект на реперфузията, тя има и някои вредни въздействия като „зашеметяване” на миокарда, камерни аритмии и микроваскуларна дисфункция. Понякога води до необратима миокардна загуба, вероятно поради нарушаване на пропускливостта на митохондриите в кардиомиоцитите. Отварянето на неспецифичните високо-проводими канали (специфични митохондриални пори) във вътрешната митохондриална мембрана води до колапс на митохондриалния потенциал, ефлукс на цитохром-С и други проапоптични фактори и по-скоро хидролиза, отколкото синтез на АТФ. Всички горепосочени събития благоприятстват кардиомиоцитната смърт. Повишеното калциево натоварване и екцесивното отделяне на кислородни радикали води до отваряне на специфичните митохондриални пори. В експериментални модели същите остават затворени по време на исхемия, но се отварят при реперфузия. Цел на настоящото проучване е да оцени действието на циклоспорин като лимитиращ исхемията фактор при въвеждането му по време на PCI. В пилотното проучване са включени 58 пациенти с остър миокарден инфаркт със ST елеваци (STEMI), разделени на две групи - с прием на циклоспорин (болус в доза 2.5 mg/kg) или съответно на физиологичен разтвор непосредствено преди провеждането на PCI. Инфарктната зона при всички болни е оценена посредством повишеното освобождаване на креатин киназа и тропонин I, като в подгрупа от 27 души е проведено и МРИ (магнитно резонансно изобразяване) на петия ден след инфаркта. Двете групи са били сходни по отношение на размера на рисковата зона и фракцията на изтласкване преди PCI. Освобождаването на креатин киназа е било значително намалено в терапевтичната група (р=0.004). Стойностите на тропонин I не са се различавали значимо при двете групи (р=0.15). На петия ден, абсолютната маса на инфарктната зона, оценена чрез МРИ, е била сигнификантно по-малка в групата на терапия с цитостатика (37 g) в сравнение с получилите плацебо пациенти (46 g). Въпреки тези обещаващи данни и липсата на нежелани лекарствени реакции, резултатите трябва да бъдат потвърдени в по-големи клинични проучвания. (ОИ) Използван източник: 1. Piot C., Croisille P., Staat P. et al. Effect of cyclosporine on reperfusion injury in acute myocardial infarction. N Engl J Med 2008; 359: 473-81 http://content.nejm.org