Противогрипното ваксиниране е задължително за медицинския персонал



01/11/2008
Противогрипното ваксиниране на медицинския персонал има доказана ефективност, включително по отношение на превенцията на заболяването сред пациентите. Здравните служители са с висок риск за експозиция на вирусите и дори когато имат безсимптомно заболяване, те могат да предадат инфекцията на възрастни, деца и имуносупресирани болни (1). „Ваксинирането на медицинския персонал е безопасно и ефективно, и е свързано с значителна превенция на грипната инфекция, честотата на хоспитализация и фатален изход за пациентите,” заяви д-р Vincenza Snow, директор на Clinical Programs and Quality of Care в American College of Physicians. Прилагането на противогрипни ваксини не само намалява честотата и тежестта на заболяването при ваксинираните, но и заболеваемостта и общата смъртност сред хоспитализираните. Въпреки изработените стандарти, дори в развитите страни процентът на противогрипно ваксиниране сред медицинския персонал не надхвърля 40%. Грипната инфекция е водеща инфекциозна причина за смърт в развитите държави. Най-рискови за тежки усложнения от заболяването са деца, индивиди в напреднала възраст и имуносупресирани болни, за които се препоръчва противогрипно ваксиниране всяка година. Този контингент е и най-често в контакт с медицински персонал, а нозокомиалната грипна инфекция е честа сред неваксинираните здравни служители. В болнични условия, най-застрашени са детските и интензивните отделения, както и клиниките, в които се извършва органна трансплантация. По данни от проучвания, в които са използвани строги методи за проследяване, около една трета от придобитите в болнични условия грипни инфекции се свързват с нисък процент на противогрипно ваксиниране сред персонала. Нозокомиалната инфекция може да се предаде чрез безсимптомни носители или чрез болни индивиди. Трябва да се има предвид, че при около половината здрави възрастни грипната инфекция може да протече безсимптомно. Противогрипното ваксиниране е с доказана ефективност. То намалява честотата на инфекции на горните дихателни пътища с 25%, необходимостта от консултация с лекар с 44% и отсъствието от работа с 43%. По данни от шотландско проучване, противогрипното ваксиниране на болничния персонал е довело до намаление на смъртността сред пациентите с 40%, в сравнение с плацебо. Американско изследване, проведено от University of Virginia Health System, потвърждава ефективността на противогрипните ваксини както за обслужващия персонал, така и за пациентите. Увеличаването на процента ваксинирани от 4% (през 1987) до 60% (през 2004) е било свързано с намаляване на честотата на нозокомиална грипна инфекция от 32% до 3% за съответните години. Намаляването на заболеваемостта сред медицинския персонал и пациентите е основно предимство на противогрипното ваксиниране. То е свързано и с намалени здравни разходи, което се дължи на по-малък брой болнични дни на персонала. Увеличаването на процента ваксинирани може да се извърши с административни мерки, образователни материали и осигуряването на безплатни ваксини. Противогрипното ваксиниране на медицинския персонал трябва да е приоритетно, дори при недостатъчно снабдяване с ваксини. Необходимо е изработването на болнични стандарти, които да задължат персонала да се ваксинира против грип всяка година, тъй като това е в интерес и на пациентите. Подобни мерки в Гърция са довели до нарастване с 15% на ваксинираните медицински служители. В САЩ задължителни за болничния персонал са ваксините срещу рубеола и хепатит В, както и годишен скрининг за туберкулоза. (ИТ) Използван източник: 1. ACP board of regents endorses health care worker vaccination www.acponline.org/running_practice/quality_improvement/projects/adult_immunization/acp_vaccination.pdf