Нови медикаменти за лечение на остеопороза



01/11/2008
1. Denosumab (на Amgen) увеличава сигнификантно костната минерална плътност (КМП) при постменопаузални жени с намалена костна маса, в сравнение с alendronate, показаха резултати от фаза 3 клинично проучване, представено през септември на годишния конгрес на American Society of Bone and Mineral Research (ASBMR) (1). По-голямата част от пациентите (75%) са предпочели подкожното приложение два пъти годишно на denosumab, в сравнение със седмичната таблетна лекарствена форма на alendronate, сочат данни от друго изследване (2). Denosumab е първото напълно човешко моноклонално антитяло в късна фаза на клинични изследвания, което е насочено специфично срещу лиганда RANK – есенциален регулатор на функцията на остеокластите. Медикаментът е изследван при различни заболявания, свързани със загуба на КМП, включително постменопаузална остеопороза, ревматоиден артрит и индуцирана от противотуморно лечение загуба на костна маса (при болни с рак на гърдата и простатата), както и за забавяне на напредването на костни метастази при злокачествени заболявания. „Данните от двете проучвания подчертават значението на новите терапия за лечение на постменопаузална остеопороза. Denosumab има значими предимства за увеличение на КМП след и в сравнение с терапия с бисфосфонати. Към това трябва да се добави и предпочитанието на пациентите за лечение с медикамента,” заяви д-р Roger Perlmutter, вицепрезидент на Amgen. l STAND (Study of Transitioning from AleNdronate to Denosumab) e рандомизирано, двойно-сляпо, активно контролирано, фаза 3 изследване, което включва 504 постменопаузални жени с ниска КМП и T-скор -5 (на ниво лумбални прешлени и бедрена кост), които са били на предходна терапия с alendronate. Първична крайна точка на проучването е да се оцени ефектът на denosumab (два пъти годишно по 60 mg подкожно) върху КМП, в сравнение с пациентки, които са продължили терапията с alendronate (70 mg седмично) за период от 12 месеца. Вторичните показатели са включвали промяна в КМП спрямо изходните нива при преминаване от терапия с alendronate към такава с denosumab. Резултатите показват, че приложението на denosumab води до сигнификантно увеличение на КМП в сравнение с alendronate, на всички места на измерване (р<0.0001). Честотата на нежелани странични действия е била сходна в двете групи, като най-чести са били болките в гърба, артралгия и назален фарингит. l DECIDE (Determining Efficacy: Comparison of Initiating Denosumab vs. AlEndronate) е двойно-сляпо, активно контролирано, фаза 3 проучване, което обхваща 1189 постменопаузални жени с Т-скор </= -2 на ниво бедрена кост или гръбначни прешлени) на терапия с denosumab (60 mg подкожно, два пъти годишно) или alendronate (таблетна форма 70 mg два пъти седмично).Чрез анкета е оценена удовлетвореността на пациентите от терапията след период от една година. Резултатите показват, че мнозинството от болните предпочитат инжекционната форма за приложение (denosumab), в сравнение с таблетната форма (alendronate) (77% срещу 23%, р<0.0001). 2. Odanacatib (на Merck) увеличава сигнификантно КМП при постменопаузални жени с остеопороза след двугодишен период на лечение в сравнение с плацебо, показаха резултати от фаза 2В проучване (3). Той e селективен инхибитор на катепсин-К, който играе ключова роля в разграждането на костните протеини и е първи представител на нов клас антиостеопоротични медикаменти. Изследването е многоцентрово, двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано и включва 399 постменопаузални жени с ниска КМП, дефинирана като Т-скор /= -3.5. Използвани са различни перорални дозировки (3, 10, 25 или 50 mg), приложени седмично за период от 24 седмици. Освен това, болните са получавали седмични дози Vit D (5600 IU) плюс дневни дози калций (500 mg) при дневен прием <1000 mg. Първична крайна точка на анализа е била средна промяна в КМП, измерена на ниво лумбални прешлени. Вторичните крайни точки са били промените в костната плътност на бедрената кост, главата на фемура, трохантера, дисталната предмишница и костния обмен, оценен с биохимични маркери. Резултатите след 24-седмичен период на лечение показват, че седмичната дозировка на odanacatib 10, 25 и 50 mg подобрява сигнификантно КМП на ниво лумбални прешлени, бедрена кост и бедрена шийка, в сравнение с изходните стойности. Дозировката от 50 mg (58 пациенти) е била свързана с увеличение на КМП на ниво на лумбалните прешлени (с 5.48%), бедрената кост и бедрената шийка (с 3.84%), в сравнение с изходните стойности. Терапията с 50 mg odanacatib е довела до намаление на биохимичните маркери на костен обмен – с 51.83% (за съотношението уринен N-телопептид/креатинин, uNTx) и с 30.57% (за серумния С-краен телопептид на тип 1 колаген, sCTx). Честотата на нежелани странични действия в двете групи е била сходна, като най-чести са били гадене, главоболие, обриви и мускулни спазми, които не са били дозо-зависими. В момента Merck провежда фаза 3 клинично изследване, което има за цел да установи ефектите на odanacatib 50 mg върху честотата на вертебрални, бедрени и невертебрални фрактури. (ИТ) Използвани източници: 1. Effect of denosumab versus alendronate on bone mineral density (BMD) and bone turnover markers (BTM) and safety in women previously treated with alendronate. Abstract 646 www.asbmr.org 2. Preference and satisfaction with a 6-monthly subcutaneous injection versus a weekly tablet for treatment of low bone mass. Abstract 434 3. Merck's bone drug shows promise in 24 month trial