Levemir е с ефективно 24-часово действие



01/11/2008
Levemir* (insulin determir) има ефективно 24-часово действие при болни с диабет тип 1 и 2, показаха резултати от две проучвания, представени на годишния конгрес на European Association for the Study of Diabetes (EASD) (1, 2). Данни от други две изследвания сочат, че медикаментът води до сигнификантно намаление на телесното тегло при болни с диабет тип 2, които преди това не са били на инсулинотерапия (3) и осигурява сходно на insulin glargine понижение на кръвната глюкоза, без съществена разлика в дневната консумация или свързаните с диабет фармацевтични финансови разходи (4). - Проучването на Bock и сътр. е рандомизирано и двойно-сляпо, и доказва, че еднократното приложение на медикамента осигурява ефективно действие за период от 24 часа (средно 23.3 часа) при болни с диабет тип 1. Това потвърждава данни от други изследвания, които установиха, че при еднократното приложение на Levemir се осигурява ефективен 24-часов гликемичен контрол при пациенти с диабет тип 2 (5). - Допълнителен анализ на данни от проучването PREDICTIVE показа, че приложението на Levemir при болни с диабет тип 2 и индекс на телесна маса (BMI) >35 kg/m2, които не са били преди това на инсулинотерапия, е довело до намаление с 3.46 kg на телесното тегло след период на лечение от 52 седмици. Резултатите потвърждават, че Levemir осигурява сигнификантно предимство по отношение на телесното тегло при пациенти със затлъстяване, което е от особена важност, като се има предвид, че наднорменото тегло е честа пречка за започването на терапия с инсулин. Добавено към предимството на еднократното дневно приложение, това превръща determir в добър избор при пациенти с наднормено тегло, които се нуждаят от лечение с инсулин. - Ретроспективно изследване при пациенти с диабет тип 2, които преди това не са били на инсулинотерапия, сравнява дневната консумация, постигнатия гликемичен контрол и финансовите разходи при използването на insulin determir или insulin glargine. Резултатите не показват значима разлика в стойностите на гликирания хемоглобин (HbA1c) и дневната консумация между двете групи. Levemir е дългодействащ инсулинов аналог, който се прилага веднъж или два пъти дневно за лечение на възрастни и деца с диабет тип 1 и възрастни пациенти с диабет тип 2, които имат нужда от базален инсулин за контрол на кръвната глюкоза. Медикаментът има сравнително гладък 24-часов профил на действие и може да се добавя към перорални антидиабетни средства или да се прилага в комбинация с бързодействащ инсулин. Levemir се използва в Европа от 2004 и е одобрен в над 50 страни по света. (ИТ) * Levemir (insulin determir) на Novo Nordisk е регистриран в България (www.bda.bg) Използвани източници: 1. Bock G. et al. Pharmacodynamics and pharmacokinetics of long-acting insulin analogues detemir and glargine after 7 days of use and after its first administration in subjects with type 1 diabetes. Presented at the European Association for the Study for Diabetes, September 2008 www.easd.org 2. King A. et al. A randomized, crossover, double-blind comparison of insulin detemir and insulin glargine daily blood glucose profiles in subjects with type 2 diabetes. Presented at the American Diabetes Association's 68th Annual Scientific Sessions, June 2008 and at the European Association for the Study for Diabetes, September 2008 3. Hanaire H. et al. Insulin-naive patients with type 2 diabetes and higher BMI experience weight loss when initiated onto insulin detemir: 12-week, 26-week and 52-week follow-up data from PREDICTIVE™. Presented at the European Association for the Study for Diabetes, September 2008 4. Borah B. et al. Comparative analysis of treatment outcomes of patients on insulin detemir (Levemir) and insulin glargine (Lantus). Presented at the American Diabetes Association's 68th Annual Scientific Sessions, June 2008 and at the European Association for the Study for Diabetes, September 2008 5. Heise T., Pieber T. Towards peakless, reproducible and long-acting insulins. An assessment of the basal analogues based on isoglycaemic clamp studies. Diabetes Obesity and Metabolism 2007; 9 (5): 648-659www.blackwellpublishing.com/dom