Инфузията на автоложни костномозъчни мононуклеарни клетки



01/11/2008
Инфузията на автоложни костномозъчни мононуклеарни клетки (BMC) в инфаркт-свързаната артерия при пациенти в хроничен стадий на миокарден инфаркт не води в сравнение с плацебо до подобряване на систолната функция, размерите на инфаркта или миокардната перфузия, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Heart (1). Авторите са установили единствено значимо подобряване на диастолната функция. Сърдечната недостатъчност, в следствие на ремоделиране на лявата камера след миокарден инфаркт, остава основната причина за смъртността при тези болни, независимо от модерната инвазивна и неинвазивна реперфузионна терапия. Интервенционалните процедури за реканализиране на инфаркт-свързаната артерия могат да забавят, но не и да предотвратят този процес. По данни от проучвания, имплантирането на BMC в таргетния съд води до регенерация на миокарда и до подобряване на камерната функция когато се прилага в острата фаза на миокардния инфаркт. В настоящото проучване 47 болни със стабилна исхемична болест на сърцето, резултат от преживян миокарден инфаркт, след успешна перкутанна коронарна интервенция (PCI) до 12 часа след начало на стенокардната болка, са били разделени в две групи – първа група с интракоронарно въвеждане на костномозъчни клетки (BMC) и контролна група, при която е бил инфузиран физиологичен разтвор. Левокамерната систолна и диастолна функция, размерите на инфаркта и миокардната перфузия са оценени с помощта на ехокардиографско изследване, магнитно резонансно изобразяване (МРИ) и еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT) в началото на проучването и шест месеца след това. Резултатите показват, че лечението с BMC не води до значимо подобряване на левокамерната фракция на изтласкване, оценена с всеки един от горепосочените методи. Двете групи не се различават по отношение на теледиастолния и телесистолния обем на лявата камера. Въпреки тези данни, е регистрирано подобрение в съотношението Е/А (р<0.001), Еа/Аа (ранна диастолна/късна диастолна митрална скорост, р=0.002) и на изоволуметричното време на релаксация (р=0.038), оценени с тъканна Doppler- ехокардиография, шест месеца след изследваното лечение. Няма данни за странични реакции след имплантирането на BMC. Използван източник: 1.Yao K., Huang R., Qian J. et al. Administration of intracoronary bone marrow mononuclear cells on chronic myocardial infarction improves diastolic function. Heart 2008; 94; 1147-1153 http://heart.bmj.com