Аортна клапна регургитация след перкутанно затваряне на сърдечни пороци



01/11/2008
Перкутанното транскатетърно имплантиране на устройство за затваряне на междупредсърден дефект (ASD) и персистиращ форамен овале (PFO) може да доведе до развитие на аортна регургитация (AR), като усложнение, при съответно 9% и 10% от пациентите, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Heart (1). Най-честа причина затова е неправилната позиция на устройството, което води до промяна на септалната геометрия и придърпването на корена на некоронарното аортно платно. Междупредсърдните дефекти са сред най-честите вродени сърдечни пороци – дългосрочното десностранно сърдечно обременяване води до дилатация на дясно предсърдие и дясна камера, с краен резултат понякога десностранна сърдечна недостатъчност и пулмонална хипертония. Пациентите клинично се оплакват от умора, диспнея, сърцебиене, тромбемболични инциденти и респираторни инфекции. Затварянето на междупредсърдния дефект е единственият ефикасен метод на лечение, постигащ значима редукция на шънта от белодробното към системното кръвообръщение, особено при деснокамерно обременяване, независимо от наличието на клинични оплаквания. Другият дефект на междупредсърдния септум - PFO, е с честота около 30%, но повечето от пациентите са безсимптомни. Затварянето на дефекта е показано при емболия, особено ако е доказана междупредсърдна аневризма. По-голямата част от проучванията по темата разглеждат перипроцедурния успех на метода, степента на остатъчен междупредсърден шънт и честотата на рецидивиращите тромбемболични инциденти. В настоящото проучване за първи път е изследвано влиянието на перкутанната интервенция върху клапните структура и функция. В анализа са включени данните при 240 пациенти с ASD и PFO, подложени на перкутанна интервенция с имплантиране на устройства за транскатетърно затваряне на дефекта през периода 2001-2006 година, като функциите на клапите са оценени с трансезофагеална ехокардиография преди процедурата и на 3, 6 и 12-и месец след това. Затваряне на ASD е извършено при болни със значим шънт от белодробното към системното кръвообръщение (Qp/Qs>1.5:1), с деснокамерно обременяване водещо до нарушена деснокамерна функция и пулмонална хипертония. Показанията за затаряне на PFO са криптогенна цереберална емболия и PFO в съчетание с дясно-ляв шънт в покой или при изследване с метода на Valsalva. При 98% от болните е извършено успешно поставяне на устройството, като без остатъчен шънт са 89% пациентите с ASD и 92% от случаите с PFO. Честотата на сериозните следпроцедурни усложнения е 0.8% след средно 27 месеца наблюдение на пациентите. През последните няколко години се имплантират различни транскатетърни устройства за затваряне на ASD - CardioSEAL и Aplatzer Septal Occluder, и на PFO – STARFlex и Aplatzer PFO Occluder. (ОИ) Използван източник: 1. Schoen S., Boscheri A., Lange S. et al. Incidence of aortic valve regurgitation and outcome after percutaneous closure of atrial septal defects and patent foramen ovale. Heart 2008; 94: 844-847 http://heart.bmj.com