Препоръки на ESPGHAN и ESPID за терапия на острите гастроентерити при деца в Европа (1)*



01/09/2008
I.Рехидратация 1. Оралната рехидратация е терапия на първи избор в лечението на деца с остър гастроентерит 2. При невъзможност за орална рехидратация, да се предпочита ентерална рехидратация през назогастрална сонда вместо възстановяване на водния баланс през венозен път. Ентералната рехидратация е свързана с по-малка честота на нежелани реакции и по-кратък болничен престой в сравнение с венозната 3. При орална рехидратация да се използват разтвори с нисък осмоларитет 4. Разтворите за рехидратация, съдържащи пробиотици, могат да имат благоприятен ефект при пациенти с остър гастроентерит II. Хранителен режим 1. Децата, подложени на рехидратация, не трябва да преустановяват храненето си за дълъг период от време. Приемът на храна трябва да започне не по-късно от 4-6 часa след началото на рехидратацията 2. Кърменето не трябва да се преустановява. При децата на изкуствено хранене не е необходимо разреждане на адаптираните млека 3. Данните от повечето проучвания не подкрепят използването на безлактозни и соеви млека при деца с остър гастроентерит 4. Диетата BRAT (bread, rice, apple, toast) няма доказан ефект, поради което не се препоръчва. Необходимо е да се избягват напитки с високо въглехидратно съдържание III. Фармакотерапия** 1. Антиеметиците не трябва да се прилагат рутинно при деца с остър гастроентерит с повръщане 2. Loperamide не трябва да се използва при деца с остър гастроентерит 3. Smectite може да се прилага в лечебния план на деца с остър гастроентерит 4. Racecadotril може да се включи в лечението на деца с остър гастроентерит 5. Пробиотиците са ефективно допълнително средство към основната терапия. Данните от няколко проучвания подкрепят ефективността на следните пробиотични щамове: Lactobacillus и Saccharomyces boulardii 6. Експертите не подкрепят използването на пребиотици 7. Липсват данни относно ефективността на хомеопaтията и фитотерапията при лечението на деца с остър гастроентерит 8. Според СЗО, децата с хипотрофия, страдащи от диария, трябва да приемат цинкова добавка: 10 mg при кърмачета под шест месеца и 20 mg при по-големи деца IV. Антибактериална терапия 1. Антибиотична терапия се препоръчва само в определени случаи при някои специфични патогени 2. При доказана инфекция със Shigella е необходимо провеждане на антибиотична терапия за минимум пет дни. Препоръчват се следните антибиотици: ampicillin, azithromycin, cefixime, ceftriaxone, trimethoprim/sulfamethoxazole 3. При деца с диагностицирана Salmonella инфекция, без подлежаща патология, не се препоръчва прилагането на антибактериални медикаменти поради риск за развитие на носителство. Антибиотиците са показани при деца с имунен дефицит, с анатомична или функционална аспления, на имуносупресивна терапия, с възпалителни чревни заболявания и кърмачета под три месеца 4. При доказана Campylobacter инфекция антибиотиците са показани при деца, отглеждани в специализираните институции и посещаващи детски заведения, с цел намаляване на разпространението на инфекцията. Терапията е ефективна, ако се започне до третия ден от началото на острата симптоматика 5. Парентералният път на приложение е показан в следните случаи: деца с профузно повръщане, с нарушено съзнание, с имунен дефицит, съмнение за сепсис и при кърмачета под три месеца (КД) * Настоящите указания са разработени въз основа на доказателствената медицина, като са използвани данни и резултати от многобройни проучвания по проблема ЕSPGHAN - European Society for Pediatric Gastroenterology, Hepatology, and Nutrition ESPID - European Society for Pediatric Infectious Diseases ** Информацията за цитираните медикаменти е в основната статия Използван източник: 1. Guarino A., Albano F., Ashkenazi S. et al. European Society for Pediatric Gastroenterology, Hepatology, and Nutrition/European Society for Pediatric Infectious Diseases evidence-based guidelines for the management of acute gastroenteritis in children in Europe. J Pediatr Gastroenterol Nutr 2008; S2: S81-S122http://jpgn.org