Новости на имуносупресорите при бъбречна трансплантация



01/09/2008
Sirolimus има диабетогенен ефект Имуносупресията със sirolimus при пациенти с бъбречна трансплантация повишава риска за новопоявата на захарен диабет, показа анализ на данните от националния регистър на САЩ Renal Data System, публикуван през юли в Journal of the American Society of Nephrology (1). Анализът е обхванал периода 1995-2003 година, през който 20 124 пациенти са били подложени на първа бъбречна трансплантация. Около 2600 души са получили sirolimus в комбинация с други имуносупресори. Реципиентите, развили диабет като следтрансплантационен проблем, имат същата степен на риск за неуспешно приемане на чуждия орган като случаите, развили остра реакция на отхвърляне на присадката, съобщават също така авторите. Най-висока тригодишна кумулативна честота на нововъзникнал диабет е била наблюдавана при получавалите sirolimus и cyclosporine А (21.9%) и sirolimus и tacrolimus (21.5%) реципиенти. Sirolimus в комбинация с mycophenolate mofetil или azathioprine (MMF/AZA) e бил свързан с кумулативна честота 17.8%. Заболеваемостта от диабет при прилагане на tacrolimus и MMF/AZA е била 19%. Най-ниска честота на метаболитно нарушение е установена при имуносупресия със cyclosporine А и MMF/AZA – 15.6% (референтна група). След изключване на влиянието на множество фактори, включително употреба на кортикостероиди и остра реакция на отхвърляне през първата година след транстплантацията, приложението на sirolimus във всяка една комбинация е било свързано с повишен риск за възникването на диабет в сравнение с референтната група, като съотношенията на вероятностите са варирали между 1.36 и 1.66. Тъй като sirolimus (Rapamune, Wyeth) се използва не само при пациенти с бъбречна, но и с панкреасна островноклетъчна трансплантация (болни с диабет тип 1), то данните от това проучване изискват допълнително изследване на диабетогенния риск на имуносупресора в проспективни проучвания или мета-анализи на наличните данни от проведени наблюдения. Допълнителна информация: www.emea.europa.eu/humandocs/PDFs/EPAR/rapamune/H-273-PI-bg.pdf Използван източник: 1.Johnston O., Rose C., Webster A. et al. Sirolimus is associated with new-onset diabetes in kidney transplant recipients. J Am Soc Neprol 2008; 19: 1411-1418 http://jasn.asnjournals.org CellCept и Myfortic повишават риска за прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия Американската агенция за храните и лекарствените средства (FDA) продължава да анализира данните дали mycophenolate mofetil – MMF (CellCept, Roche) и неговият метаболит mycophenolic acide – MPA (Myfortic, Novartis) повишават опасността за развитие на прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (PML). Междувременно двете фирми-производителки на MMF и МРА предупредиха лекарите в специално писмо за възможното нежелано усложнение (1, 2, 3). PML (синоним: прогресивна мултифокална демиелинизация) е рядко, но често със смъртен изход демиелинизиращо заболяване на централната нервна система, което се среща главно при имунокомпроментирани пациенти (болни със СПИН, случаи на терапия с имуносупресори или с моноклонални антитела). Дължи се на активиране от неизвестни фактори на човешкия невротрофичен polyomavirus, известен още като вирус на John Cunningham (JCV) и наричан по-рано papovavirus. JCV се среща в латентна форма при 80% от здравите индивиди и е причина за опортюнистични инфекции при болните с имунна недостатъчност. Симптомите на PML наподобяват на тези при множествена склероза и могат да включват: хемипареза, апатия, атаксия, конфузии, когнитивен дефицит, зрителни нарушения, мускулна слабост, афазия и други прояви на мозъчна дисфункция. Пациентите, получаващи терапия с двата имуносупресора, трябва да бъдат наблюдавани за появата на неврологични нарушения. CellCept е показан да се прилага за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантирани алогенни органи - бъбрек, сърце или черен дроб, а Myfortic – на трансплантиран алогенен бъбрек. CellCept се използва и при пациенти със системен лупус, въпреки че това не е одобрено показание за неговото приложение. Използвани източници: 1.http://rocheusa.com/products/cellcept/CellceptLetterPML_May2008.pdf 2.www.fda.gov/medwAtch/safety/2008/Myfortic_DHCP_june2008.pdf 3.www.fda.gov/medwAtch/safety/2008/safety08.htm#mycophenolate Sirolimus или mycophenolate mofetil при пациенти със симултанна трансплантация на панкреас и бъбрек? Имуносупресорът sirolimus води до добра органна функция на трансплантираните органи, но до относително висока честота на нежелани странични действия при пациенти със симултанна алогенна трансплантация на панкреас и бъбрек (SPK), показаха резултатите от проучването Euro-SPK, проведено в 13 центрове в Европа и Израел. Euro-SPK е проспективно, рандомизирано проучване, стартирало през 1997 година с цел да сравни tacrolimus*- и cyclosporine-базирани режими при пациенти след първична SPK. Резултатите от него бяха предствавени през май на XLV конгрес на European Renal Association-European Dialysis and Transplant Association в Стокхолм, Швеция (Abstract TO00). По-ранни данни показаха убедителни предимства на tacrolimus, който се превърна в основно средство за имуносупресия при подобна група пациенти. Въпреки това, кортикостероидите остават необходим компонент на лечението. С цел да посочат подходяща алтернатива на стероидите, изследователите са сравнили страничните действия на sirolimus при 123 пациенти и mycophenolate mofetil (MMF) при 118 пациенти. И двете групи са продължили да получават терапия с tacrolimus по време на Euro-SPK. За една година, преживяемостта на пациентите и на присадените органи е била 96% и 94% при имуносупресия със sirolimus в сравнение със съответно 97% и 95% при прилагане на MMF. Преживяемостта на донорските панкреаси е била 76% в групата на sirolimus и 86% при получавалите MMF. Общо 46% от лекуваните със sirolimus и 35% в групата на MMF са преустановили участието си в проучването главно поради отхвърляне на присадения орган или токсични действия на имуносупресията. 87% от реципиентите на терапия със sirolimus и 83% oт тези на MMF не са имали нужда от прилагането на стероиди (главна цел на проучването). Sirolimus е бил свързан с по-голяма честота на инфекции на оперативната рана и лимфоцеле (21%) отколкото MMF (13%), въпреки че и тази разлика е недостоверна. Други наблюдавани странични действия са били инфекции на уринарния тракт, инфекции, причинени от цитомегаловирус, и коремни инфекции, които са имали еднаква честотата в двете групи. Биохомичните показатели също са били сходни, с изключение на триглицеридите, чиито нива са били значимо по-високи в края на първата година в групата на sirolimus (p<0.01). Пациентите на лечение с MMF са имали малко по-висок креатининов клирънс, но разликата не е била статистически достоверна. И в двете групи е била постигната добра функция на трансплантираните органи, но при лекуваните със sirolimus е наблюдавана по-голяма честота на лимфоцеле. Данните от EuroSPK показват, че sirolimus е по-малко удачна терапия на втори избор от MMF при подобни пациенти. (ДЯ) * Advagraf (Astellas Pharma): www.emea.europa.eu/humandocs/PDFs/EPAR/advagraf/H-712-PI-bg.pdf