Нови препоръки за лечение на ринит



01/09/2008
Нови указания за диагноза и лечение на ринит, разработени от Американската академия по алергии, астма и имунология, бяха публикувани през август в Journal of Allergy and Clinical Immunology (1). Ринитът се характеризира с един или няколко от следните симптоми – назална конгестия, ринорея, кихане и сърбеж. Обикновено той се съпътства от възпаление, с изключение на някои форми като вазомоторен и атрофичен ринит. Често в процеса са ангажирани и съседните органи като уши, очи, фаринкс. Изследователите въвеждат термина „епизодичен ринит”, който включва всички случаи на провокиране на остра симптоматика след експозиция на инхалаторни алергени. Те подчертават необходимостта от активно търсене и диагностициране на възможните съпътстващи заболявания при алергичен ринит като астма, синуит и обструктивна сънна апнея. Във връзка с натрупаните данни за реакции, поставящи под въпрос сигурността на децата след приложение на перорални деконгестанти, авторите препоръчват тези медикаменти да се избягват при пациенти под шестгодишна възраст. Според новите указания, антихистамините втора генерация могат да се използват по време на бременност. Назалните кортикостероиди са подходящи за приложение при комбинираните форми на алергичен риноконюнктивит. Основните препоръки за лечение на алергичен ринит включват: - Пероралните антихистамини (пероралните Н1-антагонисти) могат да се прилагат както за продължителен период от време за лечение на алергичен сезонен и целогодишен ринит, така и за бързо облекчаване на симптоматиката при епизодичен ринит поради бързо настъпващия им ефект - Пероралните антихистамини са по-малко ефективни при повлияване на назалната конгестия при алергичен ринит, в сравнение с назалните кортикостероиди, но успешно купират съпътстващите очни симптоми - Антихистамините са неефективни при неалергичен ринит, където трябва да се предпочитат други медикаменти - Антихистамините втора (fexofenadine, loratadine и desloratadine) и трета генерация (levocetirizine) предизвикват по-малко нежелани реакции (седиране, антихолинергични ефекти) в сравнение с представителите на първа генерация - Пероралните кортикостероиди могат да бъдат включени в лечението на тежките форми на алергичен ринит в кратък курс, между пет и седем дни, като те са по-добра алтернатива от тези за мускулно приложение, които трябва да се избягват - Пероралните деконгестанти, като pseudoephedrine, намаляват тежестта на симптоматиката, въпреки че имат изразени неблагоприятни ефекти като безсъние, неспокойствие, хипертония - От левкотриеновите рецепторни антагонисти, montelukast е одобрен за лечение на сезоненен и целогодишен алергичен ринит, като ефективността му е сходна с тази на пероралните антихистамини. Подходящ е за пациенти с астма и съпътстващ алергичен ринит - Назалните антихистамини са ефективни за лечение на сезонен и целогодишен алергичен ринит. Могат да се прилагат и при нужда, за повлияване на острата симптоматика при епизодичен ринит. Тяхната ефективност е сходна с тази на пероралните антихистамини, но отстъпва пред назалните кортикостероиди по отношение на назалната конгестия. Тъй като те са одобрени и за приложение при вазомоторен ринит, назалните антихистамини се препоръчват при пациенти със смесени форми. Страничните ефекти на azelastine включват горчив вкус и сънливост - Назалните антихолинергици (ipratropium) имат бързо начало на действие, поради което са подходящи при епизодичен ринит. Не са подходящи за сезонния и целогодишния ринит, тъй като повлияват основно ринореята. Предизвикват сухота на лигавиците - Назалните кортикостероиди са най-ефективната монотерапия за сезонен и целогодишен ринит. Те са по-ефикасни в сравнение с комбинираното приложение на перорални антихистамини и левкотриенови рецепторни антагонисти, но са сходни с пероралните антихистамини при повлияване на съпътстващата очна симптоматика. Подходящи са за лечение и на някои смесени форми на ринит. Могат да се прилагат и в случаите на епизодичен ринит - Назалните кортикостероиди нямат значими нежелени системни ефекти, когато се прилагат в препоръчваните дози. Не са наблюдавани неблагоприятни ефекти върху растежа на деца с целогодишен ринит. Локалните реакции включват дразнене на лигавицата, кървене, съобщава се за единични случаи на перфорация на носната преграда - Назалният cromolyn може да се използва като поддържаща терапия. Началото на действието му е бавно, настъпва след четири до седем дни. Може да се прилага за профилактика на алергичния отговор при предполагаема експозиция на инхалаторни алергени в случаите с епизодичен ринит. (КД) Използван източник: 1. Wallace D., Dykewicz M., Bernstein D. et al. The diagnosis and management of rhinitis: An updated practice parameter. J Allergy Clin Immunol 2008; 122: S1-S84 www.jacionline.org