Лесни клинични и биохимични критерии



01/09/2008
Лесни клинични и биохимични критерии могат да бъдат използвани като предиктори на крайните резултати при пациенти, лекувани с радиоактивен йод (I131) по повод на хипертиреоидизъм, показаха резултатите от проучване на Boelaert и сътр., публикувани в списание Clinical Endocrinology (1). Високата доза на I131 (600 MBq), женският пол, липсата на палпираща се гуша и по-ниските изходни нива на серумен свободен тироксин (Т4) са самостоятелни предиктори за добър отговор към терапията – съответно 3.33, 1.75, 3.33 и 1.01 пъти по-голяма вероятност. Сходно, дозата 600 MBq, женският пол, липсата на палпираща се гуша и наличието на офталмопатия са самостоятелни фактори за предсказване на повишен риск за развитието на хипотиреоидизъм до една година след лечението с радиокативен йод – съответно 3.79, 1.46, 3.85 и 1.57 пъти. Мъжете, пациентите с по-високи нива на Т4 и тези с палпираща се гуша имат нужда от по-високи дози I131(600 MBq) за постигането на терапевтичен отговор, смятат авторите на проучването. В това изследване са участвали 1278 пациенти (1013 жени и 262 мъже, на средна възраст 49.7 години) с хипертиреоидизъм, които по този повод са били лекувани с еднократна доза I131. На терапията с 600 MBq са отговорили 84.1% спрямо 74.9% от лекуваните с 370 MBq (p<0.001) и 63% при получилите доза 185 MBq (p<0.001). Сходни са били и резултатите по отношение на честотата на хипотиреоидизъм – 60.4% от лекуваните с 600 MBq спрямо съответно 49.2% и 38.1% от останалите пациенти (p<0.001). (ДЯ) Използван източник: 1. http://www3.interscience.wiley.com/journal/117998163/home