Дефицитът на витамин D при кърмачета и малки деца нараства



01/09/2008
Нараства дефицитът на витамин D при кърмачета и малки деца*, показаха резултатите от проучване на д-р Catherine Gordon и сътр. от Children's Hospital Boston в Massachusetts, САЩ публикувани в списание Archives of Pediatrics аnd Adolescent Medicine (1). Според авторите, дефицитът на витамин Д се среща все по-често при кърмачета не само в някои щати на САЩ, но също и в страни като Канада, Великобритания, Гърция. Предишни изследвания сочат, че основни рискови фактори за състоянието са тъмната пигментация на кожата и кърменето без прием на добавки. Целта на настоящото проучване е да оцени честотата на витамин Д дефицита в детската популация, както и да установи дали серумните нива на 25-хидроксивитамин Д (25 [OH]D) се влияят от показатели като кожна пигментация, сезонност, експозиция на слънце, кърмене и прием на витамин Д добавка. Включени са 380 здрави кърмачета и малки деца, при които е взета кръв за изследване на серумните нива на 25(OH)D и на паратиреоидния хормон по време на рутинен профилактичен преглед. При участниците, при които е доказан витамин Д дефицит, допълнително са проведени рентгенографски изследвания. Честотата на витамин Д дефицита (</=20 ng/ml) е била 12% (доказан при 44 от общо 365 деца), като не се е различавала значимо между групата на кърмачетата и тази на малките деца, нито се е повлияла от фактора пигментация на кожата. При 40% (146 участника) серумните нива на витамин Д са били под оптималните стойности (</=30 ng/ml). Установена е обратна зависимост между серумните нива на 25(OH)D и тези на паратиреодния хормон (р<0.001 за кърмачета, р=0.02 за децата). Рентгенографското изследване визуализира рахитични промени при 7.5% (три деца) и данни за деминерализация при 32.5% (13 деца). Значими фактори, предсказващи риска за витамин Д недоимък, са кърменето без допълнителен прием на витамин Д и недостатъчният внос на мляко. „Хиповитаминозата Д е сравнително често състояние при здравите деца,” коментират авторите. „Интересен факт е, че при една трета от децата с дефицит, се наблюдава деминерализация”. „Нашите резултати подчертават необходимостта от допълнителен прием на витамин Д при кърмачетата на естествено хранене през цялия период на кърменето. Благоприятните ефекти на витамин Д върху костната система, неговите имуномодулиращи и антипролиферативни качества, допълнително подкрепят ползата от включването на добавка от витамин Д при всички здрави деца”, заключават изследователите. „Данните от изследването на екипа на д-р Gordon показват, че измерването на серумните нива на витамин Д не е ефективен метод за доказване на рахит при асимптомни деца – 92.5% от децата с хиповитаминоза не са имали данни за рахит при рентгенографското изследване,” коментира д-р James Taylor от University of Washington, Seattle в уводна статия на същия брой на списанието (2). „Необходими са допълнителни проучвания, които да докажат дали кърмачетата с нива на витамин Д под 20 ng/ml са изложени на риск за различни заболявания. Дотогава препоръките на Gordon и сътр. за повсеместен прием на витамин Д трябва да се приемат с известна резервираност,” допълва той. Според анализ на 14 проучвания, публикуван също през юни в списание Archives of Pediatrics аnd Adolescent Medicine, честотата на Д хиповитаминозата варира между 1% и 78%. Включените изследвания обхващат здрави деца без подлежаща патология и са проведени през последните 10 години на територията на САЩ (3). Анализираните клинични изпитвания дефинират различни стойности за дефицита на витамин Д – между 5 и 12 ng/ml, както и за субоптималните нива на витамин Д – между 10 и 32 ng/ml. Анализът на данните показва, че по-голямата възраст, по-високият индекс на телесна маса (ИТМ), тъмната пигментация на кожата, зимният сезон и повишените нива на парат хормона са сред рисковите фактори за витаминД недоимъно състояние. Най-рискови са кърмачетата, родени през зимата, които са изцяло на естествено хранене и не получават добавка от витамин Д. „Въпреки че тежките форми на витамин Д дефицит са редки в клиничната практика, по-леките форми са сравнително чести, но лесно се пропускат,” е заключението на авторите. (КД) * В България се препоръчва профилактика на рахита с витамин Д 1000-2000 Е дневно за доносени новородени от 20-ия ден след раждането, за недоносени – двойно по-висока доза след 10-ия ден (4). Обикновено се използва vit D3, маслен разтвор (Vigantol, Merck) Използвани източници: 1. Gordon C., Feldman H., Sinclair L. et al. Prevalence of vitamin D deficiency among healthy infants and toddlers. Arch Pediatr Adolesc Med. 2008; 162: 505-512 http://archpedi.ama-assn.org 2. Taylor J. Defining vitamin D deficiency in infants and toddlers. Arch Pediatr Adolesc Med 2008; 162: 583-584 3. Rovner A., O`Brien K. Hypovitaminosis D among healthy children in the United States. Arch Pediatr Adolesc Med 2008; 162: 513-519