Ранната реполаризация се асоциира с увеличен риск за внезапен сърдечен арест



01/08/2008

Ранната реполaризация, регистрирана на ЕКГ, е по-честа при пациенти с анамнеза за идиопатично камерно мъждене, което е свързано с по-висок риск за кардиогенен синкоп поради внезапен сърдечен арест, показаха резултатите от проучване, публикувани в New England Journal of Medicine (1).

Внезапният сърдечен арест (ВСА) е причина за близо 300 000 смъртни случая годишно само в САЩ. Въпреки постиженията на съвременната спешна медицина, само 3-10% от пациентите със сърдечен арест са ресусцитирани успешно в извънболнични условия.

Голям част от случаите на ВСА са резултат от камерни тахиаритмии, като при 6 до 14% са при хора без структурно сърдечно заболяване. Камерните тахиаритмии понякога са свързани с електрокардиографски нарушения, повлияващи камерната реполаризация (скъсен или удължен QT интервал, синдром на Brugada), а в други случаи, с неизяснена генеза, се дефинират като идиопатично камерно мъждене.

Ранната реполаризация се дефинира като елевация на точката J най-малко 0.1 mV в долните или латералните отвеждания и разширение на QRS комплекса. Тя е честа ЕКГ находка – засяга 1-5% от хората. Обикновено се счита за бенигнена, въпреки данните от експериментални модели за аритмогенността й (2).

В настоящото случай-контрола проучване са включени 206 болни с идиопатично камерно мъждене с цел да се оцени честотата на ранните реполаризационни нарушения и връзката им с различни ритъмни нарушения.

Група от 412 души, без сърдечно заболяване, но със сходни други показатели (възраст, пол, раса и ниво на физическа активност), са били контроли.

Проследяването на участниците е осъществено с имплантируем кардиовертер-дефибрилатор.

При случаите с идиопатично камерно мъждене е установена по-голяма честота на ранна реполаризация в сравнение с контролите (31% спрямо съответно 5%, р <0.001). По-голямата част от засегнатите са били мъже, с анамнеза за синкоп или за внезапен сърдечен арест по време на сън.

При осем от болните, локусът на ектопията е бил конкордантен с локализацията на реполаризационните нарушения. За период на проследяване от девет до 110 месеца, мониторирането с дефибрилатор е показало по-голяма честота на рекурентното камерно мъждене при болните с реполаризационни нарушения. (ОИ)

Използвани източници:

1. Haissaguerre M., Derval N., Sacher F. et al. Sudden cardiac arrest associated with early repolarization. The New England Journal of Medicine 2008; 358: 2016-23 http://content.nejm.org

2. Gussak I., Antzelevitch C. Early repolarization syndrome: clinical characteristics and possible cellular and ionic mechanisms. J Electrocardiol 2000; 33:299-309 http://www.jecgonline.com