Пегилираният interferon alfa-2b е ефективен при напреднал меланом



01/08/2008
Пегилираният interferon alfa-2b (Pegintron на Schering-Plough) е ефективен за удължаване на свободната от заболяване преживяемост при пациенти със стадий 3 на меланом на кожата, показаха резултатите от клиничното проучване EORTC 18991, публикувани през юли в сп. Lancet (1). Пегилираният интерферон не е одобрен за лечение на меланом. Той е показан за терапия на хроничен хепатит С като монотерапия или в комбинация с ribavirin. Пегилираният интерферон представлява интерферон с прикачена към него инертна молекула полиетилен гликол, което води до забавяне на елиминирането на медикамента от организма. Това позволява неговото еднократно приложение на седмица вместо трикратната доставка на обикновения интерферон. В САЩ като адювантна терапия на напреднал меланом по-често се изследва високодозиран режим с интерферон (който води до повече токсични действия). Проведеното в Европа фаза 3 проучване EORTC 18991 (Еuropean Organisation for Research and Treatment of Cancer) е първото, в което за тази цел е използван пегилиран интерферон. В него са участвали 1256 пациенти след хирургично лечение на меланом стадий 3. При половината от тях е назначена адювантна терапия с пегилиран интерферон в доза 6 mcg/kg за 8 седмици (индукция), която след това е редуцирана на 3 mcg/kg (поддържаща терапия). Другата половина от пациентите са били наблюдавани клинично (обсервационна група). След средно 3.8 години проследяване и средна продължителност на лечението една година, пегилираният интерферон е бил свързан с понижаване на риска за рецидив на неопластичното заболяване с 18% - в групата на активно лечение са наблюдавани 328 рецидива спрямо 368 в обсервационната група (съотношение на вероятноститете - HR 0.82, р=0.01). Най-добър отговор към терапията е бил установен в подгрупата от пациенти с микроскопски доказани метастази в регионалните лимфни възли (N1). В тази подгрупа, представляваща 43% oт участниците в проучването, са възникнали 108 рецидива при лекуваните с пегилиран интерферон и 137 в обсервационната група (HR 0.71, р=0.01 при мултивариантния анализ). Въпреки това, не е била регистрирана значима разлика между двете групи по отношение на общата преживяемост. Свободната от дистални метастази преживяемост е била леко удължена при лекуваните с пегилиран интерферон, но разликата с обсервационната група не е значима. Приложението на пегилиран интерферон е било преустановено поради токсичност при 191 пациенти (31%). Най-честите степен 3 или 4 странични действия са били умора (16%), хепатотоксичност (11%) и депресия (6%). Периодът на проследяване от 3.8 години е много кратък (проучването ще продължи пет години), за да се направят окончателни изводи. Не е ясно дали предимството на тази терапия за удължаване на свободната от заболяване преживяемост ще се запази след нейното преустановяване. Не е ясно също така дали най-голяма полза от лечението с пегилиран интерферон трябва да се очаква в популацията с N1 стадий на меланом. (ДЯ) Използван източник: 1.Eggermont A., Sucio S., Santinami M. et al, for the EORTC Melanoma Group. Adjuvant therapy with pegylated interferon alfa-2b versus observation alone in resected stage III melanoma: final results of EORTC 18991, a randomized phase III trial. Lancet. 2008, 117-126 www.thelancet.com