Монотерапията с bivalirudin e най-добра при пациенти с диабет и остри коронарни синдроми



01/08/2008

При пациенти със захарен диабет и остри коронарни синдроми без ST-елевация (NSTEMI-ACS) с умерен до висок риск, подложени на ранна перкутанна коронарна интервенция, монотерапията с bivalirudin* осигурява сходна протекция срещу исхемични събития в сравнение с комбинациите heparin и инхибитор на glycoprotein IIb/IIIa (GPI) или bivalirudin и GPI при намален риск за масивно кървене, показаха резултатите от проучването ACUITY, публикувани в Journal of American College of Cardiology (1).

Болните с диабет и ОКС са изложени на повишен риск за исхемия и кървене в сравнeние с недиабетната популация, но монотерапията с bilvalirudin може да намали риска за неблагоприятни резултати, показаха данните от ACUITY(Acute Catheterization and Urgent Intervention Triage Strategy).

За да установят какво е влиянието на диабета върху клиничните резултати при болни с ОКС, авторите на ACUITY са проследили 30-дневната честота на композитен показател за исхемия (смърт, миокарден инфаркт или непланувана реваскуларизация поради исхемия) и инцидентите на масивно кървене при популация от 13 819 пациенти, от които 27.9% (3852 души) – с диабет.

Aнализът е показал, че до 30-ия ден след ОКС болните с диабет имат значимо по-висока честота на нежелани крайни резултати в сравнение с останалите пациенти – 12.9% спрямо съответно 10.6% (р<0.001).

При пациентите с диабет е наблюдавана също така по-висока честота на композитна исхемия (8.7% спрямо 7.2%, р=0.003), на масивно кървене (5.7% спрямо 4.2%) и на смъртни случаи (2.1% спрямо 1.3%).

Отново в тази група не е била регистрирана значима разлика в честотата на нежеланите събития в зависимост от това дали пациентите са били лекувани с heparin (нефракциониран или enoxaparin) и GPI или с bivalirudin и GPI (14.0% спрямо съответно 13.8%, p=0.89).

Единствено в подгрупата, която е получавала монотерапия с bivalirudin, е установена по-ниска обща честота на нежелани събития (10.9%, p=0.02).

Tази разлика се е дължала най-вече на значимото понижаване на случаите с масивно кървене (3.7% спрямо 7.1%, p<0.001), докато честотата на исхемичните събития не се е различавала значимо (7.9% спрямо съответно 8.9% при прилагане на комбинираната терапия, p=0.39).

За отбелязване е фактът, че монотерапията с бивалирудин е демонстрирала превъзходство над тази с хепарин и GРI дори при пациентите с диабет на инсулиново лечение както по отношение на намалената честота на общи нежелани събития (12.7% спрямо 15.7%), така и на композитна исхемия (9.1% спрямо 9.8%) и масивни кръвотечения (4.7% спрямо 8.2%).

Пациентите с диабет и ОКС, подлагани на ранна инвазивна стратегия, имат по-лоши резултати – повече исхемични инциденти и хеморагични усложнения, в сравнение с недиабетната популация с ОКС, въпреки прилаганата антитромботична и антиагрегантна терапия, е основният извод на авторите.

Сред диабетната популация с ОКС, монотерапията с бивалирудин може да намали значимо в сравнение с хепарин-базирания режим, прилаган в комбинация с инхибитор GPIIb/IIIa, общите нежелани клинични резултати, осигурявайки сходна протекция срещу исхемични събития при значимо понижаване на масивните хеморагични усложнения.

Монотерапията с bivalirudin има добър профил на ефективност и безопасност при пациенти с диабет и ОКС с умерен до висък риск, подложени на ранна коронарна ангиография. (ДЯ)

*Angiox в ЕС (Angiomax в САЩ, предишно име Hirulog) – антикоагулант, директен инхибитор на тромбина

Използван източник:

1.Feit F., Manoukian S., Ebrahimi R. et al. Safety and efficacy of bivalirudin monotherapy in patients with diabetes mellitus and acute coronary syndromes. A report from the ACUITY (Acute Catheterization and Urgent Intervention Triage Strategy) trial. J Am Coll Cardiol 2008; 51:1645-1652 http://content.onlinejacc.org/