Имуномодулираща терапия при епидемичен паротит



01/08/2008
Лечението с имуномодулатора с антивирусна активност Isoprinosine (inosine pranobex)* води до намаляване на продължителността на клиничната изява на паротитната инфекция и на риска за усложнения, показаха резултатите от ретроспективно клинично наблюдение на 69 пациенти с епидемичен паротит, лекувани в Инфекциозно отделение на УМБАЛ “ Св. Анна” в София в периода август 2007 - април 2008. Епидемиологични данни Поради броя на засегнатите пациенти - 69 души от София и Софийска област (с различни клинични варианти на болестта), и периода на възникване на случаите - август 2007- април 2008, се определи епидемичен взрив на вирусен паротит. През 2007 заболеваемостта беше предимно в детската възраст и в Софийска област (най-висока в Самоков и Ихтиман). От началото на 2008 се увеличиха болните в София, тези в областта намаляха, като засегнати бяха предимно възрастни над 17 г. По-голяма част от заболелите са от мъжки пол на възраст от 17 до 30 г. Най-възрастният пациент беше на 45 г., а най-малкото дете - на 17 месеца. Тези случаи бяха с категорични клинични и серологични критерии за епидемичен паротит, независимо от необичайната възраст за това заболяване. При всички случаи липсваха данни за проведена съответна имунизация. Клинично протичане При всички пациенти заболяването беше с остро начало, с умерен до средно тежък фебрилно-интоксикационен синдром и засягане на паротитните жлези - едностранно или последователно двустранно. Рядко наблюдавахме увреждане на другите слюнчени жлези. Другата най-честа органна локализация, асоциирана с паротита, беше панкреасът - панкреатитът протичаше с лек диспептичен и болков синдром, винаги с повишени стойности на алфа-амилазата - 130-1030 UI/ml. Клиничните прояви и стойностите на лабораторните показатели се редуцираха до една седмица от постъпването на пациентите, без развитието на последващи усложнения (диабет, нарушена екзокринна функция на жлезата). Орхит - едновременно или до една седмица след началото на паротита - се установи при 12 пациенти (при един от случаите и панкреатит и при един - последващ след 3-4 дни менингит). При преобладаващата част от пациентите засягането на тестисите беше едностранно със средно тежко протичане. Менингит, асоцииран с паротита, наблюдавахме при 10 болни - двама с начало 4-5 дни след проявите на паротита, при 6 - едновременно с панкреатит, при един - с орхит. Засягането на главния мозък беше във възрастовата група над 17 г., преобладаващо при мъжете. Менингитът протичаше със средно тежки фебрилно-интоксикационни прояви, без значителни промени на съзнанието, без отпадна и огнищна симптоматика. Ликворният синдром беше характерен за заболяването (умерена протеинорахия, лимфоплеоцитоза - 100-880 клетки/мл, нормални захар и електролити) с бърза редукция на параметрите вследствие на лечението. Не се наблюдаваха усложнения. При всички пациенти се изследваха ПКК, СУЕ, алфа-амилаза. Проведе се двукратно серологично изследване. При пациентите с менингит – изследване на ЦСТ. Всички случаи с орхит, независимо от благоприятната клинична еволюция, след изписването се насочваха за консултация с уролог и спермограма. До един месец след изписването всички заболели подлежаха на два контролни прегледа, които не установиха усложнения. Лечение При всички пациенти от постъпването се започваше лечение с Изопринозин 3 пъти по 2 таблетки за 5-7 дни (Изопринозин табл. 500 мг, стандартна доза 50 мг/кг т. м.), нестероидни противовъзпалителни средства, глюкозо-солеви разтвори при необходимост. При случаите с менингит се включваха и патогенетични противоедемни средства. Орхитът се лекуваше с допълнително приложение на антибиотик и дексаметазон. Обсъждане Епидемичният взрив, наблюдаван от нас през 2007-2008, на вирусен паротит е следствие на пропуснати имунизации. Облекченото протичане на болестта свързваме с приложението на имуномодулираща терапия с Изопринозин. Срещу паротитния вирус няма специфичен антивирусен медикамент, което на сегашния етап се отнася и за много други вирусни инфекции. Имунологичната реактивност на организма е от решаващо значение за протичането и заболеваемостта при вирусните инфекции. Ние прилагахме Изопринозин с цел осигуряване на подходяща имунологична антивирусна реактивност при пациентите в нашето отделение. Известно е, че много често при вирусните инфекции се наблюдават бактериални усложнения. Изопринозин повишава и фагоцитарната активност срещу бактерии и патогенни гъби. Разчитахме и на антивирусния му ефект. Инфекциозните заболявания при пациенти със съответна генетична предразположеност е възможно да провокират автоимунни и алергични болести. Модулирайки имунитета до параметри, нормални за състоянието на болния, Изопринозин намалява тези рискове. Прилага се от кърмаческа до напреднала възраст. Страничните действия на медикамента са редки, леки и бързопреходни. Изводи: - Имуномодулиращата терапия с Изопринозин обуслови облекченото протичане на паротита паротита без усложнения - Колкото в по-ранен етап се започне лечението, толкова повече се намалява персистенцията на виремията и засягането на повече органи - При лекуваните с Изопринозин пациенти не се наблюдаваха бактериални и кандидозни усложнения - Поради по-продължителната клинична картина на епидемичния паротит, ние предлагаме лечебната доза да се прилага не по-кратко от 7 дни с последваща профилактична доза за две седмици * Притежател на разрешителното за употреба в България е фирма Ewopharma П. Петров, Ц. Георгиева, А. Николова, М. Русинова, Н. Тодорова, Л. Панчев, Е. Бадаланова Инфекциозно отделение, УМБАЛ “ Св. Анна” АД – София