Белодробният тромбемболизъм



01/08/2008

Белодробният тромбемболизъм (БТЕ) при пациенти с нефрозен синдром (НС) се дължи основно на наличието на дълбока венозна тромбоза (ДВТ), а не толкова на тромб в реналната вена, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание American Journal of Medicine (1).

За да определят честотата на венозния тромбемболизъм и инцидентите с БТЕ при болни с НС, авторите са използвали данни от американското National Hospital Discharge Survey, съдържащо информация за 925 000 пациенти с НС и около 900 милиона болни (преминали през лечебни заведения за 26-годишен период) с друга диагноза, които са били стационарно лекувани в периода 1979-2005 година.

От болните с НС, 5000 (0.5%) са имали БТЕ, 14 000 (1.5%) ДВТ и по-малко от 5000 – тромбоза на бъбречната вена в сравнение със съответно 0.4% (с БТЕ) и 0.9% (с ДВТ) от пациентите с диагноза, различна от НС.

Относителният риск за БТЕ при болните с НС, сравнен с този на другите пациенти, е бил 1.39, а за ДВТ – 1.72.

Резултатите показват, че повишеният риск за ДВТ при болните с НС е бил главно сред лицата на възраст 18-39 години, чийто относителен риск е бил 6.81 в сравнение с 1.05 при индивидите в напреднала възраст.

По-младите пациенти с НС са имали по-висок относителен риск за ДВТ поради липсата на установени рискови фактори, които често се срещат при болните в напреднала възраст (сърдечна недостатъчност, злокачествено заболяване).

Анализът на данните за периода 1995-2005 година, след въвеждането на венозното ултразвуково изследване показва, че относителният риск за ДВТ при пациенти с НС в сравнение с общата болнична популация е бил 1.77 за всички групи. (КП)

Използвани източници:

1. Kayali F., Najjar R., Aswad F. et al. Venous thromboembolism in patients hospitalized with nephrotic syndrome. A J Med 2008;121: 226-230 http://www.ajmselect.com