1 от 3 българи не знае, че е бил в болница…



01/08/2008
Предлагаме ви (само със стилова редакция) подборка от заключенията за финансовите проблеми на българското здравеопазване на международната консултантска компания Sanigest, публикувани на уеб страницата на Националната здравна каса (www.nhif.bg) (1): -От 2000 до 2007, всяка година се наблюдава обезценяване на стойността на финансовия ресурс в болничния сектор: - Хоспитализацията нараства с 26% - Общите разходи за болнична помощ в номинална стойност нарастват с 610% - Общите разходи за болнична помощ в реална стойност нарастват с 390% - Възможни причини (исторически предпоставки при търсенето на здравна помощ; индуцирано търсене на болнични услуги – болниците са стимулирани да кодират грешни диагнози, за да бъдат квалифицирани за по-скъпоструващи клинични пътеки; липса на контролни механизми; неефикасност на системата за насочване/препращане – лесно заобикаляне чрез звената за спешна помощ; недоверие от страна на населението към по-ниските нива на здравна помощ – неодобрение на ОПЛ, недоверие към ОПЛ като остатък от комунистическата система, недостатъчна квалификация на ОПЛ - тези без специалност; ниска ефективност на първичната помощ; ниска ефективност на специализираната помощ; лечение на пациенти с неостри заболявания в лечебни заведения за остри състояния - липса на достатъчно заведения за социални грижи -Под 7% от населението казват, че са били хоспитализирани през последните 12 месеца, докато хоспитализирани (според болничните отчети) са близо 20% (България отчита по висок дял в сравнение със средния за ЕС). Хората също така казват, че са по-здрави през 2007 в сравнение с 2003, независимо от отчетените резултати -Болниците са стимулирани да прехвърлят пациенти от отделение в отделение, за да регистрират нов случай в различна клинична пътека (КП) -От друга страна, лесното заобикаляне чрез звената за спешна помощ и официалната потребителска такса мотивират пациентите да прескачат първичната здравна мрежа -Хоспитализациите, отчетени на НЗОК, нарастват с 26%. Но действителните болнични разходи нарастват с 390%. БВП в реално/действително изражение нараства само с 47%, подчертавайки още веднъж, че нарастващ дял от брутния вътрешен продукт е изразходван за болнична помощ -Има доказателства, че броят на случаите по КП не е свързан с реална потребност от страна на населението, а по-скоро с индуцирано търсене от страна на доставчика на услуги: болниците създават растящо търсене в специфични области с цел да максимизират прихода и печалбите си - делът на случаите с пневмония на 10 000 население, например е 10 пъти по-голям от средното за страните от организацията за икономическо сътрудничество (това е най-скъпоструващата КП в България – 25% от цената на всички КП). За “Остър миокарден инфаркт”, данните са подобни, средната стойност за България е 5 пъти по-висока от средната стойност на страните от организацията за икономическо сътрудничество и развитие) -От друга страна, за ключови процедури като перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика (стент) случаите са малко в България, показващи потенциални проблеми с достъпа и необходимостта от такава процедура -Разглеждайки разпределението на болничните разходи за пневмонии при пациенти над 18 години, данните показват, че около половината от регионите отчитат 80% от разходите за тези случаи -Болничните разходи между 2006 и 2007 нарастват с 21%. Разходите за заплати за персонала и за медикаменти нарастват с над 64% от общото нарастване (най-висок ръст на разходите с 42% е за заплати и с 22% - за медикаменти). Реалната цена на случай нараства с 325% (причинена от растящата сложност и цена на новите КП; болниците създават търсене за по-скъпите случаи, което причинява нарастване на средния разход) -Общото нарастване на разходите се дължи на нарастване на обема на дейности на новите КП - 80% от разходите. 20-те пътеки с най-голям обем на дейност съставляват 60% от разходите за болнична помощ в България. Необходима е контролна система върху броя на хоспитализациите по тези КП -България има доста висок процент на предотвратими смъртни случаи. Общо, 33% от смъртните случаи в болниците са предотвратими, което показва ниско качество на болничната услуга. На база на тези изчисления, през 2007 само е имало близо 7000 предотвратими смъртни случаи -През последните осем години хоспитализациите са нараснали с 26%, което не е породено от влошено здравно състояние на населението, а показва, че търсенето е индуцирано (липса на контрол за предотвратяване на индуцираното търсене; мотив за грешно кодиране на тежестта на случая, за да бъдат квалифицирани за по-скъпи клинични пътеки; болниците са мотивирани да индуцират търсене чрез повторно хоспитализиране или ненужно хоспитализиране на пациенти) -Над 40% от ЕГН на хоспитализираните пациенти се повтарят поне един път през 2007, в сравнение с 29% през предишните две години. В документа е описан следният сценарий: НЗОК заплаща за КП1 - болница А: критериите са изпълнени, пациентът е изписан „с подобрение” - НЗОК заплаща за КП1 следва нова хоспитализация в рамките на 24 часа - болница Б: критериите са изпълнени, пациентът е изписан „с подобрение” - НЗОК заплаща отново за КП1 -Има нарастване като цяло на Case Mix (тежест на случаите) от 2006 до 2007, показващо доказателство за грешно кодиране или болниците усложняват тежестта на случаите -Правдоподобно ли е 40% от пациентите да бъдат приети повторно в болница поне 2 пъти в рамките на една година? -Парадокс: 93% от пациентите са изписани здрави или с подобрение след всяка хоспитализация, но 26% са приети отново през 2007 в рамките на 30 дни след изписването (спрямо 5-9% според данните на националните здравни системи във Великобритания, Канада и САЩ). Това показва или ненужно хоспитализиране, или много ниско качество на услугата в първата болница, която е била обаче заплатена от НЗОК -Най-много отчетени повторни хоспитализации има в Русе, Ямбол, София-град, Сливен, Пловдив, Пазараджик, Варна, Бургас... -Произходът на направленията за хоспитализации е: 181 717 - чрез спешни звена и 198 067 – самонасочили се пациенти спрямо 351 031 насочени от ОПЛ, 215 646 насочени от специалист и 268 819 насочени от друга болница -Болниците са мотивирани да индуцират търсене чрез повторно хоспитализиране или ненужно хоспитализиране на пациенти -Развитието през годините показва, че насочванията от болници към болница нарастват, показващо че голяма част от болниците препращат пациентите към други болници без да решават проблемите на пациентите -Капитацията като метод за плащане стимулира насочване на пациентите към по-високо ниво на помощ. Лимитът за две заплатени посещения при специалист стимулира специалистите за насочване на пациентите към по-високо ниво на помощ. Пациентите имат лесен достъп до болничната помощ през спешните звена и увереността, че ще бъдат приети. Прескачайки ОПЛ, те спестяват време и пари за потребителска такса. Болниците са мотивирани да приемат всеки -В България има твърде висок дял непланирани хоспитализации – 49.3%, а правилото е 80% от хоспитализациите да бъдат планирани (в България такива са едва 50.7%) -Проблеми с ОПЛ (бележки от Националното сдружение на ОПЛ): много основни лекарства като бета-блокери не могат да бъдат изписвани от ОПЛ, а само от кардиолог; ОПЛ не може да промени дозировката или вида на лекарството на диабетно болен без да го насочи към специалист; офталмоскоп, отоскоп – не са част от задължителното оборудване, и ОПЛ, който вече ги е закупил, не получава никакъв стимул за това; превантивните и профилактичните прегледи не са добре дефинирани; ОПЛ не може да включи рискови фактори като холестерол -Регулативните стандарти са изчислени, че при ОПЛ има 70% са диспансерни пациенти и 30% за остри случаи. Трябва да се увеличи делът на острите случаи, защото в противен случай пациентите с остри заболявания биват хоспитализирани без причина -Прекалено ограничена компетенция на ОПЛ. ОПЛ не може да насочи към основни изследвания като, мамография, микроалбуминурия - следва насочване към специалист. Пациентите с хипертония следва да бъдат наблюдавани от специалист и да бъдат насочвани (докато ОПЛ има необходимата квалификация да окаже необходимата помощ и да осъществи наблюдението на тези пациенти). Пациентите с диабет трябва да бъдат видени от специалист поне веднъж в годината, за да може ОПЛ да им изпише лечение. -Нивото на амбулаторна хирургия в България е 1/10 от средното за ЕС. В сравнение с най-добрите в областта като Дания и САЩ, България прави по-малко от 5% от желаното ниво. Увеличаване на дела на амбулаторната хирургия само с 30% ще спести приблизително два милиона леглодни на година, ще подобри качеството и ще позволи на пациентите да се възстановяват у дома вместо в болниците -Голям дял от пациентите биват лекувани в по-специализирани нива на медицинска помощ без това да е необходимо. Има повече пациенти, лекувани във високоспециализирани лечебни заведения, отколкото е необходимо, повече пациенти се хоспитализират за рехабилитация отколкото е необходимо и възрастните пациенти с хронични заболявания се лекуват в лечебни заведения за остри случаи вместо в дневни центрове или чрез социални програми по домовете. Всички тези случаи увеличават излишно разхода за болнична помощ -В България 21.67% от хоспитализираните случаи постъпват на лечение в специализирани и университетски болници спрямо приеманите само 1.75% във високоспециализирани болници, включително и университетски клиники, във Великобритания. В нашата страна исканията за болнична рехабилитация на 100 000 души над 65 години са с 38% повече отколкото са в САЩ, въпреки че САЩ дава най-висок процент от БВП за здравеопазване от която и да е било друга държава в света. Изводи: 1. Делът на хоспитализациите в България расте много по-бързо в сравнение с останалите страни от Европейския съюз 2. Разходите за болнична помощ са високи при ниска ефективност на болничните услуги 3. Липса на стимул за ОПЛ и специалистите да поддържат пациентите здрави и да избягват ненужна хоспитализация 4. Има доказателства, че болниците не предлагат услуги, за да задоволят нуждите на населението, а за да увеличат прихода и печалбата си: изключително високи нива на хоспитализациите в ключови области, висок дял на повторна хоспитализация, големи междурегионални различия, висок дял на непланирани хоспитализации 5. Има доказателство за липса на капацитет за задоволяване на нуждите на пациентите в извънболничната помощ и в малките болници което води до “пинг-понг” ефект 6. Регулаторната база, включително механизмите за заплащане, създават стимул за ненужни насочвания в системата 7. Мониторингът и оценката на потоците на пациенти и резултатите, свързани с необходимостта от помощ, трябва да бъдат засилени Използван източник: 1.Възможности за подобряване на практиките, свързани с насочвания от извънболничната помощ за болнично лечение