Влияние на пола върху астмата



01/06/2008
Половите различия играят роля за развитието на алергичния имунен отговор и на бронхиалната астма в детска възраст и пубертета, според обзорна статия на намерените по тази тема данни в Medline, публикувана в списание Allergy (1). Редица проучвания установиха, че сред момчетата до 10-годишна възраст честотата на алергичните хрипове и на астмата е по-висока в сравнение с тази при връстничките им. Обратна констелация се наблюдава при момичетата в периода от 10 до 26 години (р<0.001). Резулататите показват още, че честотата на бронхиалната астма при момичета/момчета в детска възраст е 35/65 и съответно 65/35 по време на пубертета, като след 26-годишна възраст честотата на заболяването при двата пола е еднаква. Проучвания установиха, че мъжкият пол е рисков фактор за сенсибилизация към какъвто и да е алерген, като е установено, че серумните нива на общия IgE са по-високи при момчетата в сравнение с момичетата в ранна детска възраст. Докато атопията е рисков фактор за развитието на астма и при двата пола в детска възраст, има данни, че наследствеността за атопия влияе върху половото различие на хриповете и времето през което те се изявяват. В ранното детство, момчетата са с по-висок риск за астма, което се дължи на различния растеж на белия дроб/дихателните пътища и на имунологични особености за пола (по-високата чувствителност към алергени). Причината за смяната на модела и за по-тежкото протичане на астмата при женския пол след детството се дължи на хормонални промени, а вероятно и на полово-специфични разлики в експозицията на фактори на околната среда, предполагат авторите на анализа. Диагностицирането на бронхиалната астма в ранна детска възраст е затруднено поради факта, че най-често срещаните симптоми (хрипове в гърдите и продуктивната кашлица) се срещат често и при други заболявания в тази възраст, както и поради ограничените възможности за прилагане на функционалните методи за доказване на заболяването. В най-ранната детска възраст заболяването обикновено се провокира от вирусни инфекции, които отключват спазъм на бронхите. В по-късна възраст продължаващите бронхиални обструкции оформят клиниката на бронхиална астма. При децата между една и три години, проявите на заболяването се отключват както от алергени, така и от храни. След 3-годишна възраст най-честата причина за бронхиалната астма е алергия, като отключващ фактор за пристъпа обикновено са вирусните инфекции, масивният контакт с алергени, екстремни физически натоварвания или емоционален стрес. Данни от проучване с участието на 20 277 души с диагностицирана астма показаха, че честотата на рехоспитализациите между двата пола във възрастта от една до девет години е почти еднаква през този период и сигнификантно по-висока сред момичетата на възраст 10-19 години. Друго проучване показа, че тежестта на астма е значително по-голяма сред момчетата на 2-13 години, докато момичетата на 14-22 години посещават по-често лекар поради тази причина и имат по-голяма нужда от орални стероиди в сравнение с момчетата на същата възраст. Половите различия в атопичния статус и протичането на астмата се основават на генетичните разлики между двата пола и влиянието на факторите на околната среда. Проспективно проучване с 613 участника с атопия на възраст 9-26 години, установи различни фактори които са предиктори за персистирането на алергичните оплаквания с възрастта: домашен прах, хиперреактивност на бронхиалното дърво, женски пол, BMI, тютюнопушене, ранно възникване на заболяването. Честотата на персистиране на хриповете и сухата кашлица при алергия към полени или домашна прах е по-висока сред момчетата в сравнение с момичетата (5.7 срещу 3.6%; р<0.001 и 6.5 срещу 4.9%; р<0.001), като не е установена разлика в тежестта на симптомите при наличието на домашни животни (1.4 срещу 1.3%). Данни от проучването Canadian National Population Health Survey, в което участваха 7 605 души на възраст над 12 години, установи, че повишеното телесно тегло се асоциира с възникването на астма и атопия при момичетата, но не и при момчетата. Подобни са резултатите и от проспективното кохортно проучване Dunedin New Zealand, които показват, че наднорменото тегло при момичета на възраст от шест до 11 години се свързва с повишен риск за развитието на астма и бронхиална хиперреактивност в началото на пубертета, като високият BMI е сигнификантен предиктор за атопия, алергични симптоми и хиперреактивност на бронхите в юношеските години. Установено е, че момчетата, чиито родители са пушачи, имат повишена хиперреактивност на бронхиалното дърво (OR=4.3; р=0.009) в сравнение с децата на непушачи. (КП) Използвани източници: 1. Almqvist C., Worm M., Leynaert B. et al. Impact of gender on asthma in childhood and adolescence: a GA2LEN review. Allergy 2008; 63, 47–57 www.blackwell-synergy.com/loi/all