Венозният тромбемболизъм повишава риска за артериални сърдечносъдови събития



01/06/2008

Пациентите с венозен тромбемболизъм имат значително по-висок дългосрочен риск за последващи остри артериални сърдечносъдови събития (остър миокарден инфаркт и инсулт), показаха данни от 20-годишно кохортно проучване, публикувани в списание Lancet (1).

Механизмите на връзката между венозния тромбемболизъм и атеросклеротичната болест са неясни – тромбемболичното състояние не може да предизвика заболяване като миокарден инфаркт или инсулт, зависимостта трябва да се търси по-скоро в сходните рискови фактори и етиология.

Връзката между венозния тромбемболизъм и маркерите на атеросклеротичната болест е доказана от Pandoni и сътр., потвърждавайки, че двете състояния се дължат на активация на коагулационната система и тромбоцитите (2).

С изключение на затлъстяването, няма обаче убедителни доказателства за общи рискови фактори при двете състояния като захарен диабет, артериална хипертония, хиперлипидемия и тютюнопушене.

Венозните тромбемболични състояния се различават от тромботичните атеросклеротични заболявания – артериалният тромб е изграден предимно от тромбоцити, докато венозният е съставен основно от еритроцити и фибрин.

Данни показват, че пациентите без провокиран венозен тромбемболизъм имат по-висока честота на асимптомна каротидна атеросклероза от случаите с вторична тромбоза. Калцификатите на коронарните артерии са също с по-висока честота при първичен венозен тромбоемболизъм (3).

Други специалисти смятат, че няма връзка между маркерите на атеросклерозата и венозните тромбоемболични инциденти.

Целта на авторите на настоящото изследване е да допринесат за изясняване на спорния проблем – за целта, те са провели анализ на база данни от националния медицински регистър на Дания.

В 20-годишното популационно-базирано проучване, след изключване на пациентите с известни сърдечносъдови заболявания, е бил оценен рискът за миокарден инфаркт и инсулт при 25 199 болни с дълбока венозна тромбоза и 16 925 – с белодробен тромбоемболизъм, както и при 163 566 контроли.

Данните показват, че пациентите с дълбока венозна тромбоза имат 1.60 пъти по-висок относителен риск за миокарден инфаркт и 2.19 пъти за мозъчен инсулт през първата година след тромботичния инцидент. Случаите с белодробна емболия имат през първата година 2.60 пъти по-висок риск за миокарден инфаркт и 2.93 пъти на инсулт.

Относителният риск артериални кардиоваскуларни събития при тези пациенти продължава да е по-висок и през следващите 20 години с около 20-40% в сравнение с контролите. Той е сходен при провокирани или непровокирани дълбоки венозни тромбози и белодробен тромбоемболизъм.

Увеличеният риск за миокарден инфаркт или инсулт след венозен тромбемболизъм може да се обясни с подлежащите сходни протромботични състояния като ендотелна увреда и възпаление. Артериалните оклузии са свързани с активация на тромбоцитите и компонентите на коагулационната система.

Това е доказателство, че еднакви биологични механизми водят до активиране на възпалителния отговор и когулацията, доказвайки сходните механизми на артериалното заболяване и венозния тромбоемболизъм. (ОИ)

Използвани източници:

1. Sorensen H., Horvath-Puho E., Pedersen L. et al. Venous thromboembolism and subsequent hospitalisation due to acute arterial cardiovascular events: a 20-year cohort study. The Lancet 2007; 370:1773-1779 http://www.thelancet.com

2. Prandoni P., Bilora F., Marchiori A. et al. An association between atherosclerosis and venous thrombosis. N Engl J Med 2003; 348: 1435-1441. http://content.nejm.org

3. Reich L., Folsom A., Key N. et al. Prospective study of subclinical atherosclerosis as a risk factor for venous thromboembolism. J Thromb Haemost 2006; 4: 1909-1913 http://journalth.com