Teriparatide е ефективен при постмепопаузални жени с остеопороза



01/06/2008
Подобряването на костната минерална плътност (КМП) и на маркерите за костно образуване, постигано от лечението с teriparatide, при постменопаузални жени с установена остеопороза не се повлиява от предхождащото дългосрочно (най-малко за една година) лечение с антирезорбтивни средства, показаха резултатите от проспективно, двегодишно, проучване, публикувани през март в Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism (1). Teriparatide (Forsteo/Forteo, Eli Lilly) е пептиден фрагмент от човешкия паратиреоиден хормон. Той стимулира активността на остеобластите, която надхвърля в резултат на това активността на остеокластите и това води до увеличаване на костната маса. Forsteo/Forteo се предписва като втора линия терапия на тежка остеопороза, но до момента не бе известно дали отговорът към медикамента се влияе от предхождаща дългосрочна терапия с антирезорбтивни средства. За да отговорят на този въпрос, Boonen и сътр. от Universitaire Ziekenhuizen в Льовен, Белгия, са провели вторичен анализ на данните от European Study of Forsteo (EUROFORS). В него е била включена подгрупа от 245 постменопаузални жени на възраст най-малко 55 години, с анамнеза за поне една костна фрактура, дължаща се на потвърдена остеопороза, през предхождащите три години, които са полувавали терапия с: alendronate (107 души), risedronate (59), etidronate (30) и небисфосфонати като calcitonin, raloxifene, estrogen, комбинирана терапия estrogen и progestogen и метаболити на vitamin D (49 души). Участничките са взимали на отворен принцип teriparatide 20 mcg/ден и дневни добавки на 500 mg calcium и 400-800 IU vitamin D за период от 24 месеца. Авторите са проследили ефекта от терапията върху КМП и маркерите за костно образуване (93% от жените са участвали до края на проучването). Във всичките четири групи е било установено значимо повишаване на серумните нива на маркерите за костно образуване като N-терминален пропептид на колаген тип 1, костна алкална фосфатаза и обща алкална фосфатаза още в края на първия месец от приложението на teriparatide. Подобряването на КМП е било по-малко изразено при пациентките, лекувани преди това с alendronate и risedronate, в сравнение с неполучавалите въобще бисфосфонати, показват резултатите. КМП на лумбалните прешлени (първичен краен показател за оценка) е била значимо повишена в сравнение с изходните стойности на 6, 12, 18 и 24-и месец (p<0.001 за всичките разлики). В края на проучването, КМП е била увеличена с 9% при лекуваните преди с alendronate, risedronate и небисфосфонати и с 13% в групата, получавала преди това терапия с etidronate. Резултатите показват преходно намаление на КМП на бедрото и бедрената шийка на шестия месец от терапията (първичен краен показател за оценка), последвано от значимо подобрение в сравнение с изходната стойност на 18-ия месец, независимо от прилаганата преди това терапия. Ниските изходни стойности на КМП, по-високите изходни нива на N-терминалния пропептид на колаген тип 1 и по-напредналата възраст са били свързани с по-голямо увеличение на КМП. Отговорът към teriparatide (оценен с помощта на подобрението на КМП на всяко едно място на скелета) не е бил повлиян от продължителността на прилаганата преди това антирезорбтивната терапия или от размера на интервала между нейното преустановяне и назначаването на teriparatide. Въпреки че 15 жени са развили хиперкалциемия (6.1%), при нито един случай страничното действие е било от порядък, който да е наложил да се преустанови приемът на медикамента. Не е била установена разлика в честотата на това нежелано действие в зависимост от прилаганата преди това терапия. При 2% от жените е била регистрирана и хиперхолестеролемия. “Нашите данни показват, че teriparatide е ефективно терапевтично решение при жени с тежка остеопороза, получавали преди това антирезорбтивни средства, включително дългосрочно лечение с alendronate и risedronate”, пишат авторите в заключение. Teriparatide или рекомбинантен човешки паратхормон има анаболни ефекти върху костите, включително повишава скелетната маса, тъй като стимулира костното образуване, подобрява костната структура и увеличава костната устойчивост. Ограниченията на това проучване са неговият отворен дизайн и липсата на контролна група по време на първата година. Освен това, не е било проследено дали подобрението на КМП и на маркерите за костно образуване е довело до намаляване на честотата на фрактурите. (ДЯ) Използван източник: 1.Boonen S., Marin F., Barbara Obermayer-Pietsch B. et al for the EUROFORS investigators. Effects of previous antiresorptive therapy on the bone mineral density response to two years of teriparatide treatment in postmenopausal women with osteoporosis. J Clin Endocrinol Metab 2008;93:852-860 http://jcem.endojournals.org