Профилактика на ротавирусните инфекции при кърмачета



01/06/2008
Ротавирусите са най-честите причинители на тежки гастроентерити при кърмачета и малки деца в световен мащаб. В развиващите се страни, ротавирусните инфекции заемат водещо място сред причините за смъртност с 500 000 случая годишно в групата до пет години. Тежките инфекции със значима дехидратация се наблюдават предимно при деца между три месеца и три години. Клиничната картина варира от лека, самоограничаваща се диария до тежка диария с повръщане, фебрилитет с дехидратация, електролитни нарушения и хиповолемичен шок. Вирусите се отделят с фецеса и се разпространяват по фекално-орален път. Възможни са и други начини за разпространение, но те са изключително редки (например замърсена храна, вода). Инкубационният период е от един до три дни. Инфекцията обикновено започва внезапно с повръщане, последвано от диария. В около 30% се съпровожда с фебрилитет над 39С. Симптомите продължават средно между три и седем дни. В сравнение с останалите причинители на гастроинтестинални инфекции, ротавирусите са свързани с най-тежките случаи, както и с най-висока честота на хоспитализациите и наблюдаваните усложнения. В САЩ например, през първите пет години от живота си, всеки четири от пет деца заболяват от ротавирусен гастроентерит, едно от седем изсква специализиран преглед, едно от 70 се хоспитализира и едно на 200 000 умира поради това заболяване. На особено висок риск са изложени децата и възрастните с компрометиран имунитет – с вроден и придобит имунодефицит и след трансплантация, при които ротавирусите могат да предизвикат тежка, протрахирана и дори фатална инфекция. Ротавирусите са и сред водещите причинители на вътреболнични инфекции. Потвърждаването на ротавирусните инфекции се основава на лабораторни техники, като най-често се използва идентифициране на вирусните антигени във фецес с помощта на ензимен имунометод (enzyme immunoassay - EIA). Наличните EIA китове осигуряват лесна и бърза диагностика, като чувствителността им достига 90% (в сравнение с тази при използването на електронно-микроскопска техника). Методи като RT-PCR (reverse transcription-polymerase chain reaction), хибридизация, секвенционен анализ и електронна микроскопия се прилагат предимно в условията на клинични изпитвания. Серологичните тестове за установяване на титъра на антивирусните IgG- и IgA-антитела се използват за доказване на наскоро прекарани инфекции. В проучвания, имуногенността на изследваните ваксини се оценява чрез измерване на титъра на специфичните IgA антитела, както и на вирус-неутрализиращите антитела срещу ваксиналните щамове. Ротавирусите са двойноверижни РНК вируси, принадлежащи към семейство Reoviridae. Външният слой на капсида е изграден от два протеина, G и P, които определят вирусния серотип. Тези протеини играят важна роля при изработване на ваксините, тъй като неутрализиращите антитела са насочени именно срещу тях. Въпреки че децата могат да бъдат инфектирани неколкократно с ротавируси, първата инфекция е най-тежка. След преболедуване почти 40% от тях изграждат траен имунитет срещу последваща инфекция с ротавирус, 75% са защитени срещу ротавирусен гастроентерит и 88% от тежък гастроентерит. Последващите инфекции осигуряват по-ефективна и дълготрайна защита. Първоначалната ротавирусна инфекция води до изграждане на предимно серум-неутрализиращ антитяло отговор срещу съответния серотип, докато следващите инфекции са свързани с формиране на имунитет и към други вирусни серотипове. Влиянието на клетъчно-медиираният имунитет не е напълно изяснено. Няколко са основните причини, които подкрепят имунизацията като основен метод за контрол на ротавирусните инфекции: 1. Честотата на инфекцията е сходна в развитите и развиващите се страни, което доказва, че добрата лична хигиена и осигуряването на чисти водоизточници не профилактират вирусната трансмисия 2. Независимо от използването на орални разтвори за рехидратация в повечето от развитите страни през последните две-три десетилетия, броят на хоспитализациите по повод на тежки ротавирусни гастроентерити не е спаднал значимо (в САЩ например, само с 16% за периода 1979-1995) 3. Данните от проучвания върху естествения имунитет при ротавирусни инфекции показват, че след преболедуване не се изгражда пожизнен имунитет, но се осигурява защита срещу тежките форми на заболяването. Ето защо, имунизацията с ротавирусна ваксина в първите месеци след раждане, не би могла да осигури 100% профилактика на заболяването, но създава ефективен имунитет срещу тежките му форми (профузни диарии, фебрилитет, дехидратация) и свързаните с тях усложнения (хоспитализация, смърт). (КД) Използван източник: 1. Parashar U., Alexander J., Glass R. Prevention of rotavirus gastroenteritis among infants and children. MMWR 2006; 55(RR12): 1-13 www.cdc.gov/mmwr