Лечение с кортикостероиди при автоимунен панкреатит



01/06/2008
Кортикостероидната терапия може да намали усложненията при автоимунен панкреатит, като нейното ранно въвеждане се препоръчва особено при пациенти с обструктивна жълтеница, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Gut (1). Автоимунният панкреатит (AIP) е форма на хроничния панкреатит, който е с добър отговор към кортикостероидната терапия. Все още обаче малко се знае за дългосрочния профил на ефективност и безопасност на това лечение. Затова, авторите на проучването са си поставили за цел да сравнят прогнозата при пациенти с AIP със или без дългосрочна кортикостероидна терапия. Морфологично заболяването се представя с неравномерна стеноза на панкреатичния канал, оток на жлезата, псевдокисти, лимфоплазматична инфилтрация и фиброза. Най-достоверният серологичен маркер е повишаването на титъра на IgG4, като се среща и облитериращ флебит. Има множество доклади за екстрапанкреасни лезии като склерозиращ холангит, стеноза на дисталните жлъчни пътища, ретроперитонеална фиброза, сиалоаденит, интерстициален нефрит и интерстициална пневмония. Срещат се и случаи без типичния оток на панкреаса и без промени в ductus pancreaticus. В проучването са участвали 42 пациенти (23 без и 19 с кортикостероидна терапия), с диагностициран автоимунен панкреатит на базата на следните критерии: уголемяване на панкреаса или стесняване на ductus pancreaticus, повишени серумни нива на гама-глобулин (включително на IgG и IgG4), наличие на автоантитела и характерна хистологична находка (фибротични изменения и лимфоплазматична инфилтрация). Пациентите без лечение с кортикостероиди (19 мъже и четири жени) са на средна възраст 66 години. След период от наблюдение от 25 месеца, 79% (16 болни) са развили усложнения: обструктивна жълтеница след стеснение на дисталния жлъчен канал при четирима, един случай с нарастваща псевдокиста, девет души със склеротични изменения в екстрапанкреасния участък на жлъчния тракт, хидронефроза (причинена от ретроперитонеална фиброза) и интерстициален нефрит при останалите двама болни. Прогнозата е била значимо влошена при случаите с обструктивна жълтеница в началото на проучването. От лекуваните с кортикостероиди, след 23 месеца на проследяване, усложнения са развили 32% (шест болни) - трима интерстициална пневмония и повторна изява на обструктивна жълтеница при останалите. При мултивариантния анализ кортикостероидите (съотношение на вероятностите 0.33%, р=0.029) и наличието на обструктивна жълтеница (съотношение на вероятностите 3.09, р=0.026) са се оказали значими предиктори за нежелани събития при автоимунен панкреатит. (ОИ) Използван източник: 1.Hirano K., Tada M., Isayama H. et al. Long-term prognosis of autoimmune pancreatitis with and without corticosteroid treatment. Gut 2007; 56:1719-1724 www.gutjnl.com За допълнителна информация: Автоимунен панкреатит. МД, 2007, май http://mbd.protos.bg