Влияние на хранителния режим върху алергичните заболявания в ранна детска възраст



01/05/2008
Нови указания, разработени от Американската академия по педиатрия, относно хранителния режим по време на бременност, в периода на кърмене и през първата година след раждането с цел профилактиране на алергичните заболявания в ранна детска възраст, бяха публикувани през януари в списание Pediatrics (1). Новите препоръки ревизират тези от 2000 година, които бяха насочени към използването на хидролизирани млека и късното въвеждане на алергизиращи храни в диетата, за да се предотврати появата на алергични заболявания (2). „Ползата от въвеждането на специален хранителен режим за профилактиране на атопичните прояви е доказана само при децата, които попадат в групата с висок риск за алергии,” коментират Frank Greer и сътр. от Комитета по хранене към Академията. Данните от доказателствената медицина не подкрепят ограниченията в хранителния режим по време на бременността и в периода на кърменето. Счита се обаче, че кърменето през първите четири месеца е свързано с по-нисък риск за развитие на атопичен дерматит (АД), алергия към протеините на кравето мляко (АПКМ) и прояви на бронхообструкция, поради което естественото хранене трябва да се предпочита пред използването на адаптирани млека. Проучвания при кърмачета, фамилно обременени за атопия показват, че при тези, които не са били изцяло на естествено хранене през първите 4-6 месеца, включването на хидролизирани млека (изготвени на базата на хидролизиран казеин или хидролизирани суроватъчни белтъци) би могло да възпрепятства развитието на алергии в сравнение с използването на обикновените адаптирани млека (съдържащи белтък на кравето мляко). Този ефект е изразен основно при случаите с АД. От друга страна, е било установено, че не всички хидролизирани млека профилактират еднакво проявите на алергия. „Незначителни са и доказателствата, че късното захранване предотвратява развитието на алергичните заболявания,” пишат авторите. „Натрупаните данни до момента са недостатъчни, за да се направят категорични изводи за ролята на хранителния режим в ранна детска възраст за превенцията на тази патология”. Въз основа на данните от доказателствената медицина, изследователите изготвят следните препоръки: - Избягването на алергизиращи храни по време на бременност не е свързано с намален риск за атопия при децата, поради което бременните не трябва да спазват стриктен режим. В периода на кърмене, изключването на протеините на кравето мляко от диетата на майката, вероятно има протективен ефект по отношение на АД, но такъв не е установен за другите алергични заболявания - Кърмените деца (за период от поне четири месеца), фамилно обременени за алергии, имат по-нисък риск за развитие на АД и АПКМ през първите две години в сравнение с тези, хранени с адаптирани млека - Естественото хранене в продължение на поне три месеца има протективен ефект по отношение на появата на пристъпи на бронхообструкция, но липсват убедителни доказателства за профилактичната роля на кърменето и развитието на астма - Използването на хидролизирани млека намалява в известна степен риска за АД, като протективният ефект е по-изразен при изцяло хидролизираните млека в сравнение с частично хидролизираните. При избора на този вид адаптирани млека, под внимание трябва да се вземе и високата им цена. До момента липсва информация дали посочените ефекти персистират и в късното детство - Няма доказателства, които да подкрепят използването на соеви млека с профилактична цел при кърмачета с атопия - Захранването не трябва да започва преди 4-6 месец. До момента липсват обаче данни, че късното захранване може да възпрепятства развитието на алергични заболявания. Тези препоръки се отнасят и за по-късното включване на хранителни алергени (риба, яйца, ядки) - При кърмачетата на възраст между четири и шест месеца няма доказателства, че спазването на определен хранителен режим може да предотврати атопичните прояви Необходимо е провеждането на обширни клинични изпитвания, които да документират доколко продължителен е ефектът на даден хранителен режим и дали този ефект персистира и в зряла възраст Настоящите указания са свързани с профилактиката на алергичните заболявания. Те не са насочени към кърмачета, които вече са проявили реакция, която може да се влоши допълнително при включването на даден хранителен алерген. В подобни случаи е необходимо идентифициране на алергизиращата храна и изключването й от диетата на болното дете (КД) Използвани източници: 1. Greer F., Sicherer S., Burks A. and the Committee on Nutrition and Section on Allergy and Immunology. Effects of early nutritional interventions on the development of atopic disease in infants and children: The role of maternal dietary restriction, breastfeeding, timing of introduction of complementary foods, and hydrolyzed formulas. Pediatrics 2008; 121(1): 183-191 http://pediatrics.aappublications.org 2. American Academy of Pediatrics. Committee on Nutrition. Hypoallergenic infant formulas. Pediatrics 2000; 106: 346 –349