Статините намаляват честотата и рецидива на предсърдно мъждене



01/05/2008
Приложението на статини намалява риска за поява или рецидив на предсърдно мъждене (ПМ) при пациенти със синусов ритъм и анамнеза за предходно ПМ или сърдечна операция, както и след остър коронарен синдром (ОКС), показаха данни от мета-анализ, публикуван през февруари в Journal of the American College of Cardiology (1). Резултати от предходни проучвания сочат, че рискът за ПМ е увеличен след аорто-коронарен бай-пас при болни в напреднала възраст, с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), предходно ПМ, клапно протезиране, спиране на следоперативната терапията с бета-блокери или АСЕ инхибитори. Статините могат да имат протективен ефект при ПМ, но досега липсват задълбочени изследвания в тази област. „Предимствата на терапията със статини са по-изразени по отношение на превенцията на рецидив, от колкото при първична превенция на ПМ”, заяви д-р Laurent Fauchier от Centre Hospitalier Universitaire Trousseau в Tours, Франция и водещ автор на изследването. В мета-анализа са включени шест рандомизирани проучвания с 3557 пациенти в синусов ритъм, 386 от които са имали рецидив или новопоявило се ПМ. В три от проучванията е изследвано приложението на статини при болни с анамнеза за пароксизмално или персистиращо ПМ, подложени на електрокардиоверзио, при две – използване на статини за първична превенция на ПМ при пациенти след сърдечни операции, и едно – за превенция на ПМ след ОКС. Продължителността на проследяване е била 3-26 седмици като в пет от изследванията е прилаган atorvastatin, а в едно - pravastatin. Резултатите показват, че терапията със статини намалява честотата и рецидива за ПМ с 61%, в сравнение с плацебо (9.3% срещу 12.4% съответно). Предимствата от лечението са били по-значими при вторична превенция, от колкото по отношение на новопоявило се следоперативно или след ОКС ПМ. Според авторите, протективният ефект на статините не е бил свързан с определена дозировка - ефектите са били сходни при високи и при ниски дози. Тъй като точните механизми не са напълно ясни, авторите предполагат, че това се дължи на потискане на възпалителните процеси, свързани с развитието, рецидива и персистирането на ПМ. Възможна е връзка между ПМ и увеличена активност на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAS), както и взаимодействие между дислипидемията и RAS. Вероятно чрез намаление на нивата на холестерола, статините потискат активността на RAS, което може да обясни наблюдавания антиаритмичен, плейотропен ефект. Необходимо е провеждането на голямо, проспективно, рандомизирано клинично проучване, което да установи дали статините могат да се включат в терапията на ПМ при различни подгрупи пациенти, е заключението на авторите. (ИТ) Използван източник: 1.Fauchier L., Pierre B., de Labriolle A. et al. Antiarrhythmic effect of statin therapy and atrial fibrillation. J Am Coll Cardiol 2008; 51: 828-835 http://content.onlinejacc.org