Синдромът на неспокойните крака е по-чест при пациентите с мигрена



01/05/2008
Пациентите с мигрена (с или без аура) имат 3.5 пъти по-висока честота на синдром на неспокойните крака (restless legs syndrome - RLS) в сравнение с останалата популация, като RLS се среща значимо по-често при по-възрастните и с по-дълга анамнеза за мигренозни пристъпи болни, показаха резултатите от случай-контрола проучване в Германия, публикувани в списание Cephalgia (1). Подлежащият механизъм за установената ко-морбидност остава неизяснен, но вероятно се намества дисфункция на допаминергичната система, предполагат авторите. При двете заболявания може да има ко-асоциация с депресивни симптоми, показват също така данните. За установяване на честотата на RLS са били изследвани 411 пациенти с мигрена (диагнозата е потвърдена посредством критериите на International Headache Society) и толкова контроли на същата възраст, но без анамнеза за главоболие, суспектно за мигренозно. Средната възраст на участниците е 42 години, 37.5% от тях са мъже. Анализът е показал, че 17.3% от болните с мигрена страдат от RLS в сравнение с 5.6% (р<0.001) от останалите участници в проучването. Допълнително, страдащите от мигрена са имали по-тежки симптоми на RLS отколкото случаите само от RLS (среден скор 15.6 срямо сътоветно 10, недостоверна разлика). Максималният скор е 40, като стойности от 31 до 40 са показател за тежък RLS. Не е била установена значима корелация между честотата на мигрената и депресията (9.6% спрямо 4% от контролите, р=0.19), но при пациентите с мигрена е изчислен по-висок BDI (Beck’s Depression Inventory) скор (8.8 спрямо 6.1, р<0.001). Сходно, честотата на депресия не е била значимо по-висока при пациентите с RLS и мигрена (71 души) в сравнение със случаите само с мигрена (340 души) – 13.6% спрямо 8.7% (р=0.313), но при болните с мигрена и RLS е установен по-висок BDI скор (12.1 спрямо 8.0, р<0.001). Възрастта на пациентите и давността на анамнезата за мигрена са от значение за повишената честота на RLS, смятат авторите. По-възрастните пациенти с мигрена използват по-често деривати на алкалоида ерготамин, които могат да водят до миалгия (крампи) и парестезия като нежелани странични действия вследствие на клиничен или субклиничен ерготизъм и свързаната с него тежка периферна вазоконстрикция. Необходими са и допълнителни изследвания за обща генетична основа на мигрената и RLS. RLS се среща при 2.5 до 10% от населението с европеиден произход, като заболевяемостта от това сензорно-моторно нарушение по време на сън се увеличава с напредване на възрастта – достига пик сред 65-годишните, след което започва да намалява. При 50% от случаите с идиопатичен RLS има фамилна анамнеза. Семейна предиспозиция се наблюдава и при пациентите с мигрена. В настоящото проучване 42% от участниците с мигрена са имали близки родственици със същото заболяване спрямо 22% от контролите (р<0.001). И при двете нозологии се установява три пъти по-голяма честота на депресивни симптоми, установени с BDI. За симптоматично лечение на умерен до тежък идиопатичен RLS в страните от ЕС разрешение за употреба има допаминовия агонист pramipexole (Mirapexim на Boehringer-Ingelheim). Медикаментът е одобрен и за лечение на симптомите на болест на Parkinson – тремор, забавено движение, скованост на мускулите (2). (ДЯ) Използван източник: 1. Rhode A., Hоеsing V., S Happe S. et al. Comorbidity of migraine and restless legs syndrome—a case–control study. Cephalgia 2007, 27: 1255-1260 www.blackwell-synergy.com/toc/cha/27/11 2. www.emea.europa.eu/humandocs/PDFs/EPAR/Mirapexin/059097bg1.pdf