Новости за бронхиалната астма



01/05/2008
Антиацидната терапия по време на бременност увеличава риска за поява на астма при децата с над 50%, показаха резултатите от ретроспективно проучване на д-р Elizabeth Yen и сътр. от Children’s Hospital в Boston, представени през март на годишната среща на Американската академия по алергии, астма и имунология във (www.aaaai.org). Авторите са анализирали данните от националните здравни регистри на ражданията, болничното лечение и предписаните медикаменти в Швеция*. Те са установили, че приемът на антиацидни медикаменти, независимо от техния вид, гестационната седмица, през която са приемани, и фамилната обремененост за алергии, е свързан с нарастване на вероятността за развитие на астма при родените деца (оdds ratio, OR 1.51). Подобна зависимост не е доказана при останалите алергични заболявания като атопичен дерматит, алергичен ринит, хранителни алергии и анафилаксия. “Данните от нашето изследване доказват наличието на нов потенциален рисков фактор за развитието на алергични заболявания при децата,” коментира д-р Yen в заключение. * Medical Birth Register (1995-2004), Hospital Discharge Register (1995-2006) и Swedish Prescribed Drug Register (2005-2006) х х х Дългодействащият бета-агонист formoterol, приложен в комбинация с кортикостероида budesonide (Symbicort, AstraZeneca), води до бърза бронходилатация, съпоставима с тази, наблюдавана след използването на albuterol, показаха резултатите от проучване на д-р Frank Hampel и сътр. от Central Texas Health Research в New Braunfels, представени през март на годишната среща на Американската академия по алергии, астма и имунология (www.aaaai.org). При 109 болни на възраст над 18 години с лека до умерена по тежест астма е била сравнена ефективността на budesonide/formoterol, fluticasone/salmeterol, albuterol и плацебо по отношение на бързината на постигане на бронходилатация. „Formoterol действа толкова бързо, колкото albuterol като и двата медикамента превъзхождат по бързина salmeterol и плацебо,” коментира д-р Hampel. Подобрението в показателя ФЕО1 (форсиран експираторен обем за една секунда), отчетено на третата минута след въвеждане на медикамента, е било значително по-изразено в групите, приемали budesonide/formoterol и albuterol, съпоставени с fluticasone/salmeterol, като и трите медикамента са били по-ефективни от плацебо. Почти 15% от пациентите, получавали budesonide/formoterol и около 12% от тези на albuterol са постигнали сигнификантно подобрение във ФЕО1 на 15-та минута от началото на терапията. Не са били наблюдавани значими нежелани лекарствени реакции сред участниците в терапевтичните групи. „Бързият ефект, наблюдаван при комбинираните препарати, се дължи на действието на бета-агониста. Действието на кортикостероидната компонента е насочено към профилактиката на астматичните пристъпи,” припомнят изследователите. х х х Инхалаторната терапия с formoterol fumarate* е толкова ефективна, колкото и с albuterol при повлияване на пристъпите при възрастни пациенти с лека до умерена по тежест астма, показаха резултатите от проучване на д-р Mary Lee-Wong и сътр. от Beth Israel Medical Center, New York, публикувани през февруари в списание Annals of Allergy, Asthma and Immunology (1). Според авторите, albuterol, приложен чрез небулизатор, е „златен стандарт” в лечението на астматичните пристъпи в условията на спешност, но аерозолната форма на formoterol, която предизвиква бърза и продължителна бронходилатация, може да демонстрира повече предимства. В клиничното изпитване са включени 34 болни на възраст между 18 и 65 години, приети в спешно отделение с умерен по тежест пристъп (нива на върхов екпираторен дебит - peak expiratory flow rates, PEFR 40-60% от предвидените). Те са били рандомизирани на инхалаторно лечение с formoterol fumarate 12 mcg или albuterol 2.5 mg. При необходимост дозата е била повторена през 30-минутен интервал. Резултатите са били сходни, като не е била установена статистически значима разлика между двете групи. При пациентите, получавали albuterol, PEFR са нарастнали от 43.7% от предвидените в началото до 51.9% на 30-та минута и 54.6% на 60-та минута. При болните на formoterol fumarate, стойностите са били съответно - 49.3% преди лечението, 55.5% на 30-та минута и 57.3% от предвидените на 60-та минута. Данните предполагат, че “formoterol fumarate може да служи като алтернатива в терапията на екзацербациите при астматици,” твърдят изследователите. (КД) * Регистриран в България (www.bda.bg) като Oxys Turbohaler на AstraZeneca и Foradil на Novartis Използван източник: 1. Lee-Wong M., Chou V., Ogawa Y. Formoterol fumarate inhalation powder vs albuterol nebulizer for the treatment of asthma in the acute care setting. Ann Allergy Asthma Immunol 2008; 100 (2): 146-152 www.annallergy.org х х х Една трета от пациентите с астма използват психотропни средства като антидепресанти, анксиолитици (транквилизатори) и хипнотици, показаха резултатите от проучване във Франция, представени през март в Annals of Allergy, Asthma, and Immunology (1). Данните от него сочат също така, че между употребата на подобни медикаменти и степента на контрол на астмата, оценен с помощта на Asthma Control Test, има значима обратна зависимост (p<0.001). При пациентите с астма често се наблюдава психологичен дистрес и поява на симптоми на тревожност, които съпровождат астматичните пристъпи. Заболяването често е придружено и от симптоми на депресия, които се дължат на влошеното качество на живот поради здравното нарушение. Психичните разстройства намаляват комплаянса на пациентите към терапията на основното заболяване, което води до допълнително влошаване на контрола. В проучването, проведено в Университета на Лион, са участвали 886 болни с астма, на средна възраст 37.4 години (възрастов диапазон от 18 до 50), от които – 55% жени. Данните показват, че 32.3% от пациентите са използвали психотропни средства през предшестващите 12 месеца, като 15.1% са взимали поне два от трите класа. Близо 26% са прилагали анксиолитици, 13.7% - антидепресанти и 13.0% - хипнотици. По-голямата възраст (над 30 години), женският пол, тежестта на тютюнопушенето и лечението с антиацидни и антирефлуксни средства са самостоятелни предиктори за приложението на психотропни средства (p<0.001 за всяко сравнение). „Когато клиницистите попаднат на пациент с психологичен дистрес, първата им задача (преди да назначават психотропни средства) е да проверят дали психичните отклонения не са директно следствие на неадекватен контрол на астмата”, препоръчват авторите. Жените с астма са по-склонни да взимат антидепресанти и анксиолитици, като няма значима разлика между половете по отношение на приема на хипнотици. (ДЯ) Използван източник: 1.Laforest L., Van Ganse E., Devouassoux G. et al. Factors influencing dispensing of psychotropic medications to patients with asthma: a community pharmacy-based survey. Ann Allergy Asthma Immunol. 2008;100:230-236