Fluticasone furoate – стъпка напред в лечението на алергичния ринит



01/05/2008
Fluticasone furoate* назален спрей е нов, локален кортикостероид с увеличен афинитет към глюкокортикоидните рецептори и ниска системна експозиция, който наскоро бе одобрен в Европейския съюз за лечение на сезонен или годишен алергичен ринит (АР) при възрастни и деца >2 години (1). АР е често заболяване, засягащо около 30% от населението. Две са най-честите форми – сезонна и годишна, които напоследък се класифицират като интермитентна и рецидивираща. Назалните симптоми (ринорея, запушен нос, сърбеж и кихане) често пъти са съпътствани от засягане на очите (алергичен конюнктивит), гърлото или ушите. Въпреки че дори и най-тежките форми не са животозастрашаващи, заболяването намалява качеството на живот и е свързано с нарушение на всекидневната активност (ходене на работа или училище). Локалните кортикостероиди са първа линия терапия за контролиране назалните симптоми при леки, умерени и тежки форми на АР, поради мощния противовъзпалителен ефект върху мукозата на носа и ниска системна експозиция. Интраназалното приложение на fluticasone furoate 110 mcg дневно за период от 2-6 седмици (в зависимост от клиничната форма на заболяването) намалява значително назалните и очните симптоми на заболяването и подобрява качеството на живот, показаха контролирани клинични проучвания. Fluticаsone furoate се прилага чрез назален спрей, който има подобрени характеристики (ограничаване на движението) на накрайника, което го прави по-лесен за използване. Новият механизъм на спрея намалява отклоненията в приложената доза, а пониженото налягане по време на аплициране го прави подходящ за малки деца. Медикаментът е синтетичен, липофилен, трифлуориран глюкокортикоиден рецепторен агонист, съдържащ 17алфа-фуроатен естер. Смята се, че основният механизъм на действие е мощният противовъзпалителен ефект на кортикостероида. Fluticasone furoate потиска в по-значителна степен медиираното от тумор некротизиращия фактор (TNF) освобождаване на алкална фосфатаза от белодорбните епителни клетки, в сравнение с другите локални кортикостероиди (fluticasone proprionate, mometasone furoate, budesonide и ciclesonide). Досега са публикувани осем рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания за приложението на fluticasone furoate с продължителност 2, 4, 6 и 12 седмици. Пет изследвания са при болни със сезонен АР - четири при възрастни и подрастващи (>12 години) и едно при деца (2-11 години); три проучвания са при пациенти с годишен АР – две при възрастни и едно при деца. Първична крайна точка на всички проучвания е била промяната в общия скор на назалните симптоми (rTNSS), включващ четири показателя: назална конгестия, сърбеж, ринорея и кихане, както и в общия скор на очни симптоми (iTOSS и rTOSS), който включва три симптома: сърбеж, сълзене и зачервяване. - сезонен АР. В четири контролирани проучвания, fluticasone furoate e прилаган в дози от 55, 110, 220 и 440 mcg веднъж дневно при възрастни и подрастващи (n=641) и 55 и 110 mcg при деца (n=554). Приложението на медикамента е довело до сигнификантно подобрение в показателите rTNSS, rTOSS и iTOSS (показател за 24-часова ефективност), а съотношението полза/риск е било най-оптимално при доза 110 mcg. При всички групи с медикамента е отчетено сигнификантно подобрение на качеството на живот. - годишен АР. Проведени са две проучвания, които сравняват интраназалното приложение на fluticasone furoate 110 mcg веднъж дневно с плацебо за период от четири (n=302) или шест (n=302) седмици; в едно изпитване е сравнен fluticasone furoate 55 и 110 mcg дневно с плацебо при деца (n=550). Приложението на медикамента за период от 4-6 седмици е било свързано със сигнификантно подобрение в показателите rTOSS, rTNSS и iTNSS, което е било регистрирано още 24-48 часа след първоначалната доза. Fluticasone furoate назален спрей е бил с добра поносимост в представените клинични изследвания, като честотата на неблагоприятни странични действия е била сходна с тази на плацебо. Най-чести (>1%) в групите с доза 110 mcg, в сравнение с плацебо, са били: главоболие (9% срещу 7%); епистаксис (6% срещу 4%); фарино-ларингеална болка (2% срещу 1%); назална улцерация (1% срещу <1%) и болка в гърба (1% срещу <1%). При деца (2-11 години) най-чести са били: главоболие (7.7% срещу 7.2%); назофарингит (5.2% срещу 4.9%); епистаксис (4.3% срещу 4.4%); пирексия (4.5% срещу 1.6%); фаринго-ларингеална болка (3.5% срещу 3.3%) и кашлица (3.5 срещу 2.8%). При дългосрочно лечение (12 месеца), единственият неблагоприятен страничен ефект, който е бил с честота по-висока от плацебо, е леко изразен епистаксис. Краткосрочната терапия с медикамента не е била свързана със съществена промяна в нивата на отделения кортизол в 24-часовата урина, а резултатите от продължителното лечение не предполагат клинично значима експозиция на кортикостероиди. Препоръчителната начална доза на fluticasone furoate назален спрей при възрастни и подрастващи (>12 години) със сезонен или годишен АР е 110 mcg веднъж дневно, приложена като две впръсквания във всяка ноздра (по 27.5 mcg). За намаление на честотата на неблагоприятните странични ефекти, се препоръчва при възможност да се използва най-ниската ефективна доза (55 mcg дневно). Началната дозировка при деца (2-11 години) е 55 mcg веднъж дневно (по едно впръскване във всяка ноздра), като при липса на ефект тя може да се увеличи до 110 mcg до повлияване на симптоматиката, след което отново да се намали на 55 mcg. Fluticasone furoate не трябва да се прилага едновременно с CYP3A4 инхибитори (ketokonazole или ritonavir), които увеличават плазмената концентрация на медикамента и риска за нежелани странични ефекти. (ИТ) * fluticasone furoate на GSK е регистриран в България (www.bda.bg) с търговското име Avamys; в някои страни медикаментът се продава с търговското име Veramyst Използван източник: 1. McCormack P., Scott L. Fluticasone furoate: intranasal use in allergic rhinitis. Drugs 2007; 67 (13): 1905-1915http://drugs.adisonline.com