Терапията със статини



01/03/2008

Терапията със статини при активни и бивши пушачи води по-бавно намаляване на форсирания експираторен обем за една секунда (FEV1) и на форсирания витален капацитет (FVC), като протективният ефект не зависи от подлежащата белодробна патология – обструктивен или рестриктивен тип, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Chest (1).

“Статините (инхибиторите на 3-хидрокси-3-метил-глутарил-коензим-A редуктазата) се използват поради техните липодопонижаващи свойства, но те изглежда, че притежават антиинфламаторна и имуномодулаторна активност…. Интересно, е че тези допълнителни техни ефекти могат да противодействат на увреждащото влияние на цигарения дим”, коментират авторите.

Oт 418 пациенти – настоящи и бивши пушачи (от които само четири жени) с абнормни изходни и проведени след това още поне две функционални изследвания на дишането с интервал между тях шест месеца – 215 (51%) са получавали терапия със статин за най-малко три месеца преди последното функционално изследване на дишането (от тази група – 174 са били на simvastatin; 25 – на lovastatin; 12 – на atorvastatin и четирима – на fluvastatin).

319 от участниците (76%) са имали обструктивна болест (FEV1/FVC<70%) и 99 (24%) – рестриктивна болест (FVC70%). Средната възраст е била 66.8 години, като 93% са били от европеиден произход. 271 души (65%) са били бивши пушачи (преустановили напълно пушенето преди най-малко шест месеца).

При лекуваните със статин е било регистрирано значимо по-малко намаляване на FEV1 (-0.005+/- 0.20 спрямо 0.085+/-0.17 l/година; р<0.0001) и на FVC (–0.046+/-0.45 спрямо 0.135+/-0.32 l/година; р<0.0001). Протективният ефект на статините е бил независим от типа на белодробната патология (обструктивен или рестриктивен).

Сред групата от пациенти с обструктивен модел на нарушенията, лекуваните със статин са имали по-малка нужда от спешна помощ, в това число от хоспитализации, поради изостряне на белодробната симптоматика (0.12+/-0.29 спрямо 0.19 +/-0.32/пациент-година; р=0.02).

“Нужно е да се проведат проспективни, рандомизирани проучвания, които да оценят ефекта на статините върху белодробната функция”, смятат авторите.

Данни преди това показаха, че пациенти след белодробна трансплантация имат намалена честотата на остро отхвърляне на присадката, подобрена белодробна функция и по-добра преживяемост в сравнение с тези, които не получават подобна терапия (Johnson и сътр., American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine, 2003).

Болни с ХОББ, които получават терапия със статини, имат намалена честота на хоспитализации и на смърт, дължащи се на влошаване на белодробната патология, посочиха резултатите от друго проучване (Mancini и сътр., Journal of the American College of Cardiology, 2006).

В групата на статинова терапия повече пациенти са имали анамнеза за коронарна артериална болест и застойна сърдечна недостатъчност (65% спрямо 23%; р<0.01), дислипидемия (87% спрямо 21%; р<0.01), захарен диабет (41% спрямо 21%; р<0.01) и артериална хипертония (80% спрямо 55%; р<0 .01). Те са получавали по-често терапия с бета-блокери (51% спрямо 16%; р<0.03), АСЕ-инхибитори (53% спрямо 35%; р <0.03), ангиотензин рецепторни блокери (8% спрямо 3%; р<0.03), Аspirin или НСПВС (59% спрямо 33%; р<0.03).

Участниците в контролната група са използвали по-често theophylline (17% спрямо 8%; р =0.008). Те са имали по-висок FVC (3.13 спрямо 2.92 l; p<0.01), но по-ниско съотношение FEV1/FVC (53.29 спрямо 58.30 l; p<0.01).

В сравнение с настоящите пушачи, бившите такива са били по-възрастни (68.3 спрямо 64 години; р<0.0001), но между двете групи не е имало разлики по отношение на FEV1, FVC, FEV1/FVC и годишно намаление на FEV1.

Използван източник:

1.Keddissi J., Younis W., Chbeir E. et al. The use of statins and lung function in current and former smokers. Chest 2007, 132: 1764 – 1771 http://www.chestjournal.org/contents-by-date.2007.shtml